Капитани

Капитани

Капитани – весели под вехтите фуражки,
барби, лъвове на риболова,
пият просто вино от крайбрежието –
вино за мъже, а вън вали...

Ще утихне и дъждът като живота,
като сън ще изтече.
И пеят,
вдигат чаши за отминалото време,
хубавото време с много риба,
дето никога не го побира
ни сълза, ни спомен –
знае го морето.

Като се стъмни,
ще тръгнат
и прегърнати през рамо
старите илюзии ще сричат
дрезгаво, в премръзналата вечер.

Капитани, барби, лъвове на риболова
с мрежи недокърпени
и тъга–
за улов.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------