В един наскоро появил се в духовния хоризонт сборник срещаме предварително уточнение: “Вертикален кръстопът” (второ издание) е допълнена и преработена версия на осмата поетична книга на Николай Дялков. Тя е книга за Тополовград, за тополовградчани, за Орешник, за орешанци, за близките, колегите и приятелите на автора...
Ценителите на поетичното изкуство отдавна познават живеещата в Австралия Станка Николова с нейните книги “Спасена тишина”, “Когато лятото отмине”, “Водно огледало” и с публикациите й в периодичния печат. Сега пред нас е поредният й сборник “В прегръдките на залеза – нови стихотворения”.
Някой би запитал: “Защо изумрудена?” Ще отговоря веднага – с втъканите в стиховете й мъдрост и копнеж за щастие, за любов и емоционална взаимност изумрудът с магичните си качества сякаш най-точно отразява творчеството на Джина...
Заглавието е заимствано от романа “Цвят на небе” на Диана Христова-Олива, а сега пред читателите е разказният й сборник “Да те целуне ангел” (2024). Самата авторка принадлежи, съвсем условно, разбира се, към “испанската” група на наши сънародници-писатели, трайно пребиваващи в този географски ареал...
Същността на изкуството и специфичните психологически особености на неговите създатели винаги са били енигматични теми, поради което в общественото пространство съществуват различни определения, но досега никой не е могъл да даде точно и изчерпателно определение за тях...
Изкуството е специфична дейност на човешкото съзнание, която представя в художествени образи естетическото отношение на твореца към действителността по законите на красотата. Според Емил Зола “красотата живее у нас, а не вън от нас...”...
Според Петър Дънов, за да може човек да разбере живота, трябва да познава законите на светлината, която съществува вечно и чрез своите разнообразни проявления стои в основата на всички живи същества, тя е и външното условие за проявите на мисълта...
Бързам да уточня, че заглавието над тези кратки редове е заимствано от новата книга на Кольо Колев “Караулът на времето” – втора в неговия творчески път след “Бунтът на пясъчните хора”. Стиховете в трите взаимно допълващи се части на сборника – “Свидетели на дъжда”, “Ние сега” и “Последната педя”, напомнят изповеден полифоничен химн. В словесната дълбочина на който се ражда за страдание, градивна същност и полет в бъдното съвременният човек...
Новата поетична книга на Гергина Дворецка (“Лирични сезони, стихове от младостта до днес”, Фондация “Европа и светът”, 2024 г.) още с паратекста си подсказва на читателя, че в нея са включени избрани нейни стихотворения, които имат амбицията да представят личното й битие като “огледало” и на много нейни братя и сестри с подобна съдба.
“Обичам, както мога”, възкликва Малинка Цветкова в новата си поетична книга “Любов на глътки”. И с искреност и топлина разтваря за света дверите към своя вътрешен хоризонт. Трептящ с цветовете на дъгата над безброя на людете, търсещи себе си в магията на интимността...
