Според Петър Дънов, за да може човек да разбере живота, трябва да познава законите на светлината, която съществува вечно и чрез своите разнообразни проявления стои в основата на всички живи същества, тя е и външното условие за проявите на мисълта...
Бързам да уточня, че заглавието над тези кратки редове е заимствано от новата книга на Кольо Колев “Караулът на времето” – втора в неговия творчески път след “Бунтът на пясъчните хора”. Стиховете в трите взаимно допълващи се части на сборника – “Свидетели на дъжда”, “Ние сега” и “Последната педя”, напомнят изповеден полифоничен химн. В словесната дълбочина на който се ражда за страдание, градивна същност и полет в бъдното съвременният човек...
Новата поетична книга на Гергина Дворецка (“Лирични сезони, стихове от младостта до днес”, Фондация “Европа и светът”, 2024 г.) още с паратекста си подсказва на читателя, че в нея са включени избрани нейни стихотворения, които имат амбицията да представят личното й битие като “огледало” и на много нейни братя и сестри с подобна съдба.
“Обичам, както мога”, възкликва Малинка Цветкова в новата си поетична книга “Любов на глътки”. И с искреност и топлина разтваря за света дверите към своя вътрешен хоризонт. Трептящ с цветовете на дъгата над безброя на людете, търсещи себе си в магията на интимността...
Новата антологична книга на Ружа Велчева “Буревестник” ни предлага 47 стихотворения, обединени от темата за предизвестената буря – в родината, в света, в човешката душа. Неслучайно в началото й е поетическата проза на Максим Горки “Песен за буревестника”...
Знаем още от текстовете на Библията, че в основата на Божия промисъл за сътворението е заложена любовта и именно от нея произтича всичко останало. Може би точно поради това животът на всеки отделен човек е неразривно свързан с някакъв колектив – семейство, професионална общност, етнос, народ и т.н.
Понятието “алхимия” днес не се свързва само с онази древна наука, чиято цел била превръщането на оловото в злато, а се възприема по-скоро като познание за един универсален дух, обитаващ космоса вътре и вън от човека, който „съживява” онова, което той носи в душата си...
Лирическото творчество на видната македонска поетеса, прозаик, есеист, критик, преводач и редактор Весна Ацевска е разделено на дузина стихосбирки, чиито имена препращат към някои от ключовите аспекти на нейната поетика: Подготовка за представление, Скала за скок, Котва за Ной, Безредие в огледалото, Кула в словото , Столистник, Будност...
В ръцете на интересуващите се читатели е новият сборник на Банко П. Банков “По реката на времето – отзиви и анализи”, изд. “Фастумпринт”, С., 2024 г. Сега в него авторът, чудесен белетрист, е събрал над 50 свои критически текста, писани в различно време и за различни творци: някои от които продължават да са сред нас, а други – преминали в измерението на литературната памет.
Ивайло Диманов не е творец, който се вписва само в определението “поет – бард” като част от т.нар. автори на “изпята поезия”, въпреки че голяма част от живота му е свързана с музиката и китарата. Неговият поетичен свят е многопластов, философски наситен, саркастично язвителен и житейски мъдър.
