Страдайки, се учим да бъдем добри...

Заглавието е заимствано от романа „Цвят на небе“ на Диана Христова-Олива, а сега пред читателите е разказният й сборник „Да те целуне ангел“, изд. „Мултипринт“, С., 2024 г. Самата авторка принадлежи, съвсем условно, разбира се, към „испанската“ група на наши сънародници-писатели, трайно пребиваващи в този географски ареал: Златко Ангелов, Живка Балтаджиева, Росица Ангелова, Малинка Цветкова, Валентина Цветанова, Евгения Михалска, Бойка Николас, Милена Иванова (Миранда Ибанес), а има и още творчески имена. Тематично разнопосочни, с впечатляващ интелектуален натюрел, те успешно допълват книжовното ни присъствие по света заедно с други наши сънародници... Част от които – обединени под егидата на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина.

Доколкото пък познавам създаденото от Диана Христова досега, то винаги поставя акцент върху същността на човека в цялата му разнолика същност. Съвършен и несъвършен... Млад, възрастен, диалогичен. Или „грапав“ по характер, но винаги убедително изведен от контекста на личностното „аз“ там, където съществува по волята на Създателя. Или на предопределената му, непредсказуема съдба, понесла в броеницата на дните нечакани обрати. „Във всяка от тези истории – отбелязва в предговора си към сборника чудесната поетеса Снежана Галчева – героите и сюжетите са толкова истински, защото са почерпени от самия живот – най-великата и мъдра книга на сътворението. В този наш живот, в който всяка минута и във всяко кътче на земята има толкова много неща, от които можем да се очароваме, да се научим, да ни заболи, но и да разберем как да надмогнем себе си и да преминем в по-горен клас на духовно обучение. Да преминем през изпитанията на времето, отредено ни на тази земя и да оставим нещо“.

Разказите в иначе малката по обем книга се спояват в панорама на уж познатата, но всъщност дълбоко иносказателна делничност. И са вградени върху непомръкващия хоризонт на добротата, човечността и нравствеността – три безсмъртни извора на философското зачатие. Определящи по доказан във вековете, историческите трусове и идейните превратности код защо си струва да съществуваме. И как да различаваме стойностното от мимолетното в сивотата на делника. В кръстопътя на минало, настояще и бъдеще, между които се лута тленната ни същност. Търсейки себе си в олтара на просветлената себеотдаденост и милосърдието.

Които, ако се вгледаме внимателно между редовете на Олива, са втъкани във всеки разказ. Техен незабележим вестител и скромен адепт е дядо Тотю от разказа „Петдесет стотинки на тротоара“, заедно с охлузения и вмирисан на нафталин Стою – „Грях“, а до тях се нареждат безработният Варадин, самотната Елена, болната Ана... Смазаната от самота и напразно очакване да се върнат от странство близките й баба Кера. Пребитата, но с неугасим майчински порив Дора и цяла още галерия персонажи – приютили ангелската си същност в изтерзана плът, но с незабележима за зрящите слепци нимба на святост, за каквато дори и не мечтаем. Властно в небесата на споделеното се рее мотивът за осмисленото страдание, водещо до катарзис измъчените души. Не мога да отмина равнодушно и „Хляб“ – разказ за тихата, но непречупваща се вяра в небесното чудо. Който по внушението си за целебната Божия намеса в хорските тегоби властно ни припомня „Занемелите камбани“ на Елин Пелин. Защото и тук, в посланието на Олива, е откроена убедително философската интерпретация за пречистването и правото на нов живот върху едничкия доказан пиедестал – вярата.

Ще определя разказите на Диана, колкото и странно да прозвучи това, на снимки от реалността. Някои правени преди миг, други отдавна – вече пожълтели и ретуширани, а в „Нестинарска нощ“ – образно казано - и от вечността. От тях, през пулса на времето, надничат всякакви човеци. Едни скрити в килнати селски къщици, други – забравени в ехтящите джунгли на големия град. Почти всички - и отритнати от бурния порой на делничното битие като почти непотребни. Но това е само привидно: те стават желани и скъпи до читателите чрез дълбокия психологически усет на Диана Олива, с който са възродени по страниците. Авторката е вещ познавач на живия живот и в неговите дипли приютява за дълговечност персонажите си. Нарисувани с ласкава добронамереност и съпричастност; с правото да бъдат непрекъснато край нас с жалките си дребни грижи и непоискани съвети. Но всеки със свой мъничък, интимен свят. Скътан дълбоко в изстрадалите души и там защитен от уж цивилизованата пошлост, алчността, непремерената горделивост, равнодушието, индивидуализма. Това са „малките“ хора в градежа на обществото, без които обаче то е немислимо. Защото малък не означава пред другите слаб и излишен и защото всеки е силен по своему. Особено когато е понесъл, без да се съмнява в него, кръста на теистичната вяра, а още – вярата в доброто и в правото да правиш това добро пряко сили, каквото и да ти струва. Без да чуеш в ответ от ближния заветното „благодаря“...

С риск да се повторя ще спомена, че преди десетилетия често в литературата се употребяваше понятието „малки хора“. Днес то е забравено, а в псевдоактуалните писания на модни автори се решават дилемите на цялото човечество. И се описват лицата на друг вид човеци – неподвластни на нищо друго, освен на собствените си хрумвания. За ръждясалите им по рождение пера възрожденските ценности са архаизъм, добротата – израз на мекушава слабост, вярата – да ни видят околните как ходим в неделя на църква. Такива теми като страданието, старостта, „обикновената“ любов, семейството, битката за физическо оцеляване, са хабене на хартия. Да-а-а, съвсем друго е да възпяваш, срещу сериозен хонорар, любовните искри между милионера и красавицата на луксозна яхта с шампанско в ръце. Или подвизите на татуиран примат, чието хоби е да троши костите на околните още на закуска. Да, друго си е, друго.

Затова такива сборници, като „Да те целуне ангел“ на Диана Христова-Олива идват да запълнят с ярка и ясна мисъл, много човещина, преклонение пред красотата и хармонията – всичко това поднесено с несъмнено литературно дарование – тъмна празнина в днешното литературно издаване. Книгата несъмнено ще заплени голям брой читатели на различни възрасти и има защо. Наградата за авторката й – сборникът да бъде разгръщан отново и отново, убеден съм, е вече с право завоювана...

И още: На гърба на сборника Диана Христова-Олива, споделя: „Уча се да забелязвам всички онези малки неща, които правят живота ми голям и го изпълват със смисъл. Уча се да живея в свят, в който всички носят маски. Тук е привилегия да видиш душата на някого. Уча се... пишейки. Оставя следа от мислите си върху белия лист, защото знам, че понякога от обикновените неща стават необикновени истории.“ Не можем да не се съгласим с нея, особено давени във въртопа от евроатлантически антиценности, с които ни заливат. Някога незабравимият Слав Хр. Караславов беше казал най-мъдрото нещо за благослов на литературната нива: „В живота трябва да се взираме!“ Откриваме това прозрение в книгата „Да те целуне ангел“ и разбираме – има в прочита му какво да съзрем с духовния си поглед. И още да се учим, да се учим...

------------
Диана Христова-Олива, „Да те целуне ангел“, изд. „Мултипринт“, С., 2024.
------------