От вълна бяла и още шарена, черга изтъках,
вплитах от земята, нашата пръст,
още и от есента и шума на легендите.
Чергата постлах,
та да стигна по нея до своите корени.
Пъстрошарено вдъхновение ти мое,
изпълнено с неземни цветове.
Любимото ми Слънце е в лицето твое,
настроение на чуруликащо врабче –
в сърцето зигзагът не намира място...
Косата й – диви кестени, падащи над раменете, съживили се в нетърпение да играят в ролята, ухаят на лято. Очите й са две мечтаещи кехлибарени сълзици, винаги готови да направят рекички по бледото момичешко лице. А сърцето в надпревара с дишането като че ли всеки момент ще се озове в краката й...
Познаваме творчеството на Живка Шамлиева, която живее в Париж, но редовно гостува в родината си, с редица интересни книги. Сред тях ще спомена романите “Жени на кръстопът”, “Старомодни разкази”, “Белегът”, “Ако Алекс го няма”, биографичната “Изстрадани звуци” и пр.
Историята на нашата литература се радва на светли бисери, в които грее образът на българката. Той е школа по иконопис, а ликовете се рисуват от авторовото сърце. Трудно ще посочим перо, недокоснало спомена за майка и любима...
