Светът в съня, с образи от ежедневието,
отлюспени от него и вмъкнати в нас,
в затъмнените дълбоки ареали,
извиква онези искри, които могат
на прескок да преминат лесно...
Есента горчиво подрежда своите координати,
към които е прикрепен градът, преуморен
от горещите летни дни и бурните нощи,
необятна мрежа – подобна на нежна паяжина...
Лирическото творчество на видната македонска поетеса, прозаик, есеист, критик, преводач и редактор Весна Ацевска е разделено на дузина стихосбирки, чиито имена препращат към някои от ключовите аспекти на нейната поетика: Подготовка за представление, Скала за скок, Котва за Ной, Безредие в огледалото, Кула в словото , Столистник, Будност...
Ники гледаше втренчено през прозореца и повече от всичко на света искаше да излезе навън. В стаята се задушаваше. Миришеше на лекарства, застоял въздух и тъга, защото и животът му беше тъжен...
Лека усмивка се приплъзна по старческото лице и омиротвори до скоро неспокойната му дрямка в дълбок сън. Напрежението изчезна, дишането стана равномерно, а в полутъмната стая изведнъж се разля меко сияние. То се заигра с удължените сенки, надникна във всяко ъгълче на стогодишната къща, сякаш за да научи тайните й...
– Докато съм главен редактор, този материал няма да види бял свят! Може и да сме в извънредно положение, но правилата са същите! Имате пълната свобода да пишете срещу всеки, стига това да не е собственикът на медията, или някой от топ-рекламодателите ни, а болницата за нас е касичка за пари! Ясно!!!...
