Самоувереността – сила или слабост?

Много от нас често си задават въпроса какво е самоувереността?

Почти на всеки се е случвало да попадне в ситуации, които да го ги накарат да се чувства малоценен, безполезен или не достатъчно добър. Независимо от причините, всеки може да се научи да приема, цени и обича себе си, защото без самоувереност и животът на човек би бил много труден.

Още от ранна детска възраст ние градим у себе си различни качества, като едно от тях е самочувствието. От него зависи и основата на това, каква ще бъде нашата личност в зряла възраст.

Разбира се самата самоувереност се гради с течение на времето, в зависимост от много фактори като: възпитанието и отношението на родителите, семейната и приятелска среда, училищната среда, обществената и много други. Но въпросът е как да изградим правилно тази самоувереност – наричана още и самоуважение, вместо да създаваме чувство за себе си от това, което мислим или как изглеждаме, или какво правим, трябва първо да изградим чувство за собствена значимост.

В паметта на човек още от ранните му детски години се изгражда образа за самия него, според това как изглежда той или неговите действия в очите първо на своите родители. Ако един родител постоянно обижда или критикува своето дете, има прекалено високи изисквания и очаквания от него, надявайки се то да ги сбъдне, и детето не оправдава тези очаквания, то често бива упреквано за това. Това може би е най-често срещаната грешка на родителите при възпитанието на децата. Ние не можем и нямаме право да изискваме толкова много от едно дете, трябва да му оставим свобода на личността и да се развива в желаните от него, а не от нас насоки в живота.

Често един родител има мечти за детето си, например да бъде виден лекар един ден, да учи и да се образова, непрекъснато го напътства в тази насока, а детето когато порасне го влече например изкуството и няма намерението да се отдаде на лекарската професия. Оттук следва и разочарованието на родителя. Започва да ограничава своето дете и да му забранява да се занимава с това, което му е на сърцето а с течение на времето детето развива чувство за малоценност.

Ако родителите не обърнат внимание на доброто поведение или постъпка, детето няма как да разбере, че те са правилни и са оценени положително. И е голяма грешка да се споменават само лошите постъпки и лошото поведение, както прекалено заетите родители често правят.

Когато всичко върви добре и детето има само добри оценки в училище, родителите са спокойни и доволни, не коментират нищо и не обръщат внимание на детето, но в момента, в който то получи лоша оценка, моментално това привлича вниманието им и те веднага реагират отрицателно. Родителят не осъзнава, че по този начин потиска потенциала на детето и неговото нормално и естествено развитие. Така то бива насилвано да върви по път, който му е начертан от родителя, а не по своят собствен. Занимава се с дейност, която не харесва, само за да угоди на родителя. Това дете се превръща в неуверена и колеблива личност, страх го е да изрази позициите си.

Друг пример можем да дадем с това, че когато отиде в училище, често случаи детето бива малтретирано от своите съученици, поради една или друга причина. Поради това, че е по-срамежливо от останалите деца и по-трудно се отпуска в разговори, или пък заради нещо във външният му вид, например ако носи очила. Неговите съученици започват да му правят намеци и обидни коментари по негов адрес, а детето не знае как да реагира. Страхува се, затваря се още повече в себе си и психически бива потискано. Следователно това уврежда и самочувствието му и то израства неуверено в себе си. Докато похвалата от страна на родители или приятели изгражда самоувереността и самоуважението на детето, тя заздравява връзката между родителите и детето.

При нормален ход на развитие на детето, то често се обръща към възрастния за оценка. Похвалата предизвиква положителни емоции, стимулира активността на детето и усещането за приемане. Ако критиките подканват детето да бъде по-затворено в себе си и колебливо, то похвалите го стимулират да бъде по-уверено в собствените си сили и да бъде по-амбициозно. Именно поради тези причини самоувереността е нещо много важно качество в живота на един човек, както и това по какъв начин то ще бъде изградено в неговата личност. С течение на времето и напредване на възрастта, човек по-трудно развива своята самоувереност, поради травмите от детството. Затова то е коренът на всичко в нашият живот.

Чувствата са нещо, което се основава на миналото и вместо да ни дават възможност да реагираме според настоящия момент, те ни заставят да действаме и да реагираме на основа на минали обстоятелства и преживявания и ни възпират. Чувствата ни са способни да ни погълнат изцяло. Често вместо ние да управляваме тях, те подсъзнателно управляват нас. Това се случва, когато човек не е развил достатъчно самоувереност в себе си и това поставя много пречки и трудности за изпълнението на целите в неговия живот. Превъзпитанието на това, човек да харесва и обича себе си отнема време, труд и практика.

Самоувереността е главната сила за успех във всеки аспект на живота. Без самоувереност, човек трудно би постигал каквото и да било, би живял като подтисната личност, ограничил се да не вижда възможности, а само пречки. Хората, страдащи от ниско самочувствие често срещат трудности при вземането на решения. Тяхната нерешителност показва липса на доверие в себе си, както и съмнения относно собствената способност за правилен избор. По този начин се увеличава и чувството за безпомощност и негодност, неуважение към собствената си личност, което прави липсата на самоувереност човекът да изглежда нищо в очите на другите. Докато когато сме уверени в себе си, ние се справяме по-успешно във всички области на живота си, по-лесно преодоляваме загубите, чувстваме се свободни и независими.

Ако вярваме във своите възможности, не изпитваме нужда да се вкопчим в нещо външно, което да ни носи сигурност. Знаейки, че каквото и да се случи, ще се справим, ние можем да рискуваме, да приемаме предизвикателства и спокойно да се наслаждаваме на на живота. Тогава вече не ни и интересува как ще изглеждаме в очите на околните. Тогава не съществуват граници за нас и нашите възможности, вече можем да постигнем всичко, което си поставим за цел. Самоуверените хора пораждат доверие в околните и се радват на внимание, уважение и пълноценни връзки, без страх и зависимост. Тогава самоувереността се превръща в силно оръжие.

И не на последно място – за да бъдем уверени в себе си – е нужно да ценим себе си и да поставим себе си на първо място. Това обаче не бива да го бъркаме с егоизъм. Човек може да бъде полезен на другите и света около него, само ако самият той се чувства добре. Вярата в себе си е естествено самосъхранение и като всяко друго нещо в природата, за да можем да постигнем успех, тази положителна черта трябва да бъде и допълнена от други две качества, а именно – смирението и скромността. Защото ако тези две качества липсват, самоувереността придобива негативен аспект и се превръща в слабост. Прекомерената самоувереност не е полезна на никого и даже може и да навреди. Тогава вече самоувереността на човек се превръща в самовлюбеност и се превъплъщава в егоизъм. Самоувереност не означава да се надценяваш, да се мислиш за повече от другите, да си надменен и да се държиш високомерно.

В основната си форма склонността към свръх самоувереност може да бъде обобщена като неоправдана увереност в човешкото интуитивно мислене, разсъдък и способности. Свръх самоувереността произхожда от начина на поведение и мислене, при които човек надценяват собствените си знания, умения, способности и имат грешни надценени представи за себе си. Накратко, хората считат, че са по-умни и компетентни като личности, отколкото е в действителност. Често такива хора не приемат чужди мнения и съвети и не могат да понасят критики, но често случай са критици към другите. Смятат единствено себе си за прави и своят свят за съвършен, живеят в илюзорни представи за света, сякаш той се върти около тях. Нетолерантни са и не приемат неща, които не съвпадат с техните принципи. Това тяхно поведение може да е разрушително за самите тях и хората около тях. Често свръх самоувереността е повлияна и от пола на човек, доказано е че при мъжете се среща значително в по-голям процент случаи отколкото при жените.

Едно от мненията е, че прекомерната увереност има лоши последствия както за съответната личност, така и за обществото. По-уверените хора са по-склонни да надценяват способността си да успяват и в резултат на това поемат много риск. Съществуващи изследвания показват, че свръх самочувствието е в основата на много лоши решения в личния и професионален живот, водещи до спорове, проблеми и конфликти. Прекомерното самочувствие може да стимулира рисковано поведение и провал в начинанията, тъй като то води до надценяване на шансовете за успех. Прекалено самоувереният човек смята, че никога не грешки и винаги е прав, той е сляп за недостатъците си. Свръх уверените хора са по-склонни да се състезават и това може да допринесе допълнително за влошаване на положението. Действията им биха могли допълнително да засилят тяхната самоувереност заради естествената склонност на хората да приписват добрите резултати на своите действия, а лошите – на липсата на късмет.

От друга страна обаче – прекомерното самочувствие може да е полезно не само за отделната личност, но и за обществото. Самоувереността, дори когато е неоправдана, поощрява амбициите, упорството и убедителността. Политиците, които излъчват повече сигурност, са също така по-търсени от медиите. Оказва се, че по-уверените хора са по-активни участници в различни граждански дейности, които видимо не ги облагодетелстват пряко. Например индивидуалната увереност има положителна връзка със склонността към участие в инициативи, свързани с образованието, изкуството, музиката и културните дейности, организации за защита на човешките права и природата, спортни организации, женски сдружения, мирни движения, организации в защита на здравето и т.н. Свръх уверените хора биха могли да надценят своя принос към общественото или своето умение да убеждават другите да сътрудничат.

Хората с високо самочувствие са по-склонни да участват в обществени дейности, но и да бъдат добри мениджъри и работодатели. В резултат на това те са по-склонни да влияят върху тези, които управляват или с които са свързани, както и да надценяват своето влияние над другите. Историята доказва, че именно личностите с високо самочувствие са оставили следа след себе си, но дали тя ще бъде добра или лоша, зависи от начина на използване на самочувствието, което притежават. Например Хитлер е бил велик диктатор в очите на своите последователи, но неговите свръх амбиции, самонадеяност и арогантност са довели историята до пагубен крах, унищожителни войни и смърт на стотици хиляди хора. Неговата дейност е един наистина много лош пример за последиците от злоупотребата със самоувереността.

Така че, дали самоувереността на човек ще бъде негова сила или слабост зависи от собственият му избор на начинът, по който ще я използва. От нас зависи дали чрез нашата увереност ще сеем войни и раздори или мир и разбирателство, но важното е да се намери и златната среда.