Анализи

Заговорим ли по специфичната тема за взаимовръзката между човека и религията (фундамент както на психологията, философията и теологията, така и на науката), първата мисъл, която паметта ни извиква, са думите на Волтер: “Ако нямаше Бог, той трябваше да бъде измислен.”...

До края на ХIХ век новата българска литература вече е създала своя фундамент чрез творчеството на Любен Каравелов, Петко Рачев Славейков, Христо Ботев, Васил Друмев, Добри Войников и Иван Вазов, положени са основите на различните жанрове в трите литературни рода (епос, лирика и драма), дори нещо повече – българската литература вече е започнала (най-осезаемо чрез творчеството на Хр. Ботев), своя диалог с европейската култура и естетика.

Поезията на Валери Петров има специфична, само негова си поетическа стилистика – близка е до разговорния стил с естествените му речеви конструкции, които всекидневно използваме в комуникацията помежду ни.

За младия български читател в нашето съвремие поезията на Георги Джагаров е непозната вселена. За по-старото поколение името му предизвиква спомена за патриотичната му лирика – “Земя като една човешка длан...”.