Приказки

По небето веднъж се появи облаче, ама толкова малко, че приличаше на кълбо дим. Никой не го поглеждаше, никой не се плашеше от него. Големите облаци се събираха по двама, по трима и свойски си разговаряха за своите преживелици. Спомняха си прочути бури и урагани, за които пишат вестниците и гърми телевизията. А мъничето си стоеше настрана – само и ненужно.

В малък град някъде на изток, с подредени двуетажни къщи, красиви паркове и алеи, царяло ред и спокойствие. Търговията била в разцвета си, а хората – доволни и щастливи.

Докато не се появили безброй сиви плъхове и черни мишки. Прокопавали си тунели под земята, необезпокоявано нахлували в къщите. Изключително гъвкави, гризачите се промъквали през най-тесните пукнатини и отвори. Постоянно изпитвали глад и помитали всякаква храна, после блажено заспивали върху отпадъците...

Земята била притихнала в това вълшебно време на годината…Само снежинките танцували и лудували във въздуха преди да се слеят в едно цяло и да повият тревата, дърветата и покривите на къщите. Коминчетата весело пушели и закачали снежинките, а те се разхвърчавали със смях и продължавали да се забавляват както само те си знаят. После кротко се отпускали и заспивали уморени, заедно със своите сестрици.