Мишето Царство

Мишето Царство
Приказка

Нашествието на мишките

В малък град някъде на изток, с подредени двуетажни къщи, красиви паркове и алеи, царяло ред и спокойствие. Търговията била в разцвета си, а хората – доволни и щастливи.

Докато не се появили безброй сиви плъхове и черни мишки. Прокопавали си тунели под земята, необезпокоявано нахлували в къщите. Изключително гъвкави, гризачите се промъквали през най-тесните пукнатини и отвори. Постоянно изпитвали глад и помитали всякаква храна, после блажено заспивали върху отпадъците. Смрад се носела навсякъде из града. Скоро сред тях се появила болест, която ги покосявала.

Не след дълго мишата болест се разнесла и върху хората. Решили да се отърват от тях. Открили тунелите им под земята и ги запълнили с цимент. Сложили капани във всяка къща. В парковете и алеите поставили лампи, насочени към земята, те излъчвали странна светлина, а в тях монтирали звукови уреди. По този начин гризачите били заслепявани, а звукът ги подлудявал и прогонвал.

Преселването на мишките

Наложило се плъховете и мишките да потърсят друг град, и те поели на дълъг път. Най-отпред в колоната бил техният тартор. Голям сив плъх, с черни остри мустачки на муцуната. С тъмни, кръгли и кръвясали очи. Ноктите на крайниците му били дълги и със странен цвят, а от вътрешната им страна се подавали парчета от кал. Стиснал острите си жълти резци, издавал страшни църкащи звуци, ако някой го приближи или премине отпред. Зад него се придвижвали плъховете. Големи сиви противни твари, до един си приличали, различавали се само по дължината на опашките.

Женските плъхове имали отличителен белег – жълтеникаво петно между кръглите им очи. Те вървели отзад, потрепервали от страх, ако някой от сивите гризачи ги погледне и веднага се изтегляли по-назад.

След тях в плътни редици се движели многобройните черни мишки. Техният главатар бил единственият бял мишок, с присвити червени очи и със странно розови – муцуна, лапи и опашка. Той насочвал черната напаст, като постоянно издавал звуци. Те подемали и предавали на следващите, и се получавало зловещо цвърчене. С притворени очи, присвили опашките си, щъкали натам, където се чувало цвърченето.

Движили се в дълга колона, плъховете отпред, а след тях мишките. Там, откъдето минавали, опустошавали всичко. Изминали няколко дена, откакто пътували, изтощени от глад станали агресивни един към друг. Захапвали с острите си резци опашките на тези пред тях. Стъмнявало се, но гризачите не спирали, надявали се да открият някаква храна.

Градът – Раят на мишките

Най-сетне в далечината видели светлините на голям град. Втурнали се, нахлули в ресторантите, магазините, хотелите и къщите. Откъдето минавали, опустошавали всичко. Оставяли след себе си голяма мръсотия и смрад. Най-сетне заситили глада си и се успокоили.

Плъховете и мишките се събрали в парка на центъра, оглеждали се, къде да пренощуват. Наоколо имало магазини, ресторанти, закусвални и къщи. Отсреща се виждало висока необитавана сграда, която била в строеж, обвита в огромен плат. Не се налагало да прокопават тунели под земята. Решили да се настанят там, за да са по-близо до храната. Разпръснали се по етажите, в първите се настанили плъховете, а в останалите мишките. Уморени от дългия път, доволни се излегнали на пода и заспали блажено. Станало тихо, зловещият църкаш звук изчезнал.

Защитата на хората

Хората от града изпаднали в паника, изкупили всички капани. Запасили се с метални шкафове и кутии, там съхранявали храната си. В магазините поставяли устройства, които отчитали, ако се приближат църкащите твари. Много от жителите на града обичали да похапват на ресторант и закусвалня. За да не влязат там мишките, облицовали подовете на кухните с ламарина, монтирали тежки метални врати. Около заведенията и магазините напръскали с препарати.

Не посмели да поставят по-силни отрови, за да се отърват завинаги от тях. Били добродетелни и състрадателни. Даже се появили групи от хора, защитаващи наглостта на нашествениците. Призовавали хората да се отнасят добре с тварите, да не бъдат агресивни към тях. Защото били безпомощни живи същества и заслужавали състрадание. Хората не били единни и скоро горчиво съжалявали.

Когато тварите излизали, острият им църкащ звук се чувал отдалече. Сирените се включвали и известявали гражданите. Те се изпокривали, затваряли магазините, закусвалните и ресторантите.

Но имало и търговци, които работели спокойно, защото взели мерки срещу тях. Но плъховете и мишките били хитри и ловко избягвали поставените капани. Многобройни и освирепели от глад, те опустошавали всичко.

Страхът на хората

Така и не разбрали хората къде било тяхното леговище. А мишките живеели на центъра на града, пред очите на всички. Но понеже сградата била обвита в плат, не се виждало нищо. Всички мислели, че шумът, който се чува от нея, бил от строително-монтажната работа на работниците. От страх да не се разболеят, хората купували храната си само от метални кутии. Така били сигурни, че не била полазена или нахапана от мишките. Но консервите скоро се изчерпали.

Оборотът на търговците рязко спаднал и те не можели да доставяли нови, стоката им била изядена или повредена. Много от магазините и ресторантите затворили. От страх и безизходица хората масово напускали домовете си. Скоро плъховете и мишките били единствените обитатели на града.

Оцеляването на хората

Хората отишли да живеят при роднини в по-далечни градове. Част от тях нямали избор и се настанили на планината, която била наблизо. Тя станала техният дом. Сковали дървени къщи, така си осигурили подслон и топлина. Ловували, хранели се с горски плодове. От другите градове им помагали, като доставяли лекарства и необходимите продукти.

Църкащият звук, когато мишките излизали, се чувал из планината и ги влудявал. Хората търсели решение.

Царството на мишките

В града останали само гризачите. Плъховете се настанили в масивна обществена сграда. Тарторът им избрал най-големия кабинет с кожени дивани и бюро с въртящо се кресло. Мустачките му потрепервали от радост, доволно потривал лапи. Подсмихвал се ехидно, показвайки острите си жълтеникави резци, похапвал блажено върху струпаните папки и листове пред него. Никой не смеел да влезе там, ако не носи храна. Другите сиви твари – плъховете се настанили в по-малките кабинети и оттам следели малките черни гризачи.

В най-хубавата и голяма къща на центъра се настанил белият мишок. Той разпределил мишките по другите къщи в града и всеки ден ги задължавал да носят храна на плъховете. Прогонвал от града непокорните черни гризачи.

Неуморно обикаляли изоставените магазини, закусвални, ресторанти и отмъквали всичко, което ставало за ядене. От тях имало и по-мързеливи, дебнели ако някой за миг остави храната си и ловко я задигали. Нареждали се в дълга върволица пред масивната обществена сграда. Белият мишок доволно въртял червените си очи, взимал храната и влизал при плъховете. Те му се отплащали, като му позволявали да се храни с тях.

Всички били доволни и спокойни, когато плъховете са сити. Не след дълго запасите от храна в магазините и ресторантите свършили. Освирепели от глад, плъховете пропъдили бялата мишка. Излезли и се разпръснали из града, издавали заплашителни, църкащи и зловещи звуци. Гризачите, които срещнали по-пътя си, усещали тяхната ярост. Останали без своя главатар, черните мишки уплашено се изпокрили. Ужасени не издавали звук, спотайвали се, от страх да не изпитат гнева им.

Накрая на града плъховете открили складове, а там доста запаси. Мишките имало откъде да носят храна на плъховете. Пак всичко си дошло на място.

Градът

Хората с болка наблюдавали от планината в какво се бил превърнал градът им. Отпадъци от храна, проядени хартии и опаковки се носели из него. Непоносимата воня на смрад и загнила храна била нетърпима. Миризмата се усещала горе в планината, прониквала в дървените им къщи. Решени на всичко, хората не отстъпвали, търсели изход. Накупили всевъзможни препарати, за да изгонят църкащите нашественици. Но полза нямало, те се множели и увеличавали. Хитри и ловки, мишките ограждали местата, където били поставени капаните. Така предпазвали по-неопитните и малките църкащи гризачи.

Напръскали с препарат града. Но тварите се изпокрили в къщите, изчакали да отмине действието му.

Хората копали дни наред и отклонили коритото на реката, тя заляла улиците. Те се радвали на успеха си, поздравявали се и нямали търпение да се приберат по къщите си.

Но хитрите нашественици се изтеглили в по-високата част на града. Решението дошло от само себе си. Завалял пороен дъжд, който не стихвал с дни. Улиците и къщите се наводнили, водната стихия помитала със скорост всичко по пътя си. Така черните мишки и сивите плъховете били отнесени от града далеч, далеч. След няколко дни тя се отекла и те се оказали обградени от вода, по средата на възвишение с дървета и храсти. От тогава това място се нарича “Мишият остров“.

Хората останали да живеят в планините, докато възстановят сградите и изчистят улиците. Постепенно възвърнали реда. Взели си поука, че злото се изкоренява още от самото начало. Повече на никого не позволили да окупира града им.

----------------

Илюстрация: Авторът

----------------