Архиви от ученическо творчество.
Вестник “Злобен глас” – нелегално издание, 1980 г., “разпространяван” изключително внимателно сред будната соц-младеж в бургаския Техникум по механотехника. Няма информация за сериозни наказания спрямо списвателите, вероятно благодарение на пословичната им осторожност. А и, както е отбелязано в слогана на заглавната страница: “Глас злобен – глас Божи!”.
----------------
Уважаеми читатели,
Представяме на вашето внимание една археологическа находка на “Меридиан 27”. Това представлява апокрифен ученически вестник, издаван през 1980 г. Както виждате от факсимилето, “вестникът” е издаван при условията на тогавашната съвременна техника, т.е. писан е на ръка върху листи от ученическа тетрадка. Разпространяван е (естествено) нелегално, поради сериозните критики към управляващата тогава Българска комунистическа партия, начело с др. Тодор Живков.
Вестникът е изцяло издържан в духа на времето, през което е списван. Острите критики срещу глупавите самохвалства на тоталитарната милиционеро-комунистическа система са на всяка страница. Критикува се и линията на водещите тогава заглавия “Работническо дело”, “Отечествен фронт” и т.н.
От съображения за конфиденциалност няма да цитираме имената на авторите на този бездруго шедьовър на ученическото творчество (въпреки, че те вече са “разконспирирани”).
Оригиналите се съхраняват в редакцията на “Меридиан 27”.
Приятно четене.
Меридиан 27
----------------
Следват извадки от култови публикации във в. “Злобен глас”. Факсимилета на оригиналите можете да видите в края на статията.
----------------
Рубрика:
Актуални новини и политически събития
----------------
Отвлечен самолет
Nazareth, 27.ІV.1980 г. (ZTA). Пътуващия самолет от Содом за Гомор бе отклонен от официалния си курс от неизвестно лице. Същото (лице), представило се за Архангел Михаил, поискало откуп в размер на 30$, една плитка кромид лук, 2 репи и чифт чорпогащи (корекомски), като заплашило, че ще пререже каишите, свързващи турбината с перките. На въпросния светия бе оказан решителен отпор от излизащия от клозета говедар Гочо, подкрепян от останалите членове на екипажа – покарачите Крум и Спас. В схватката бе ранен и слепия вол (въртящ главната турбина), който обезумявайки от болка повредил пулта за управление.
Всяка връзка със самолета е прекъсната.
Почетен юбиляр
Венеция, 26.ІV. (ZTA). Днес в двореца на дожите бе честван 650-годишния юбилей на известния испански художник Дон Педро Алварес и Ривера Хосе Мария Енао де ла Барка ди Сааведра Гонзалес и Фернандо Гомес.
Юбиляра бе награден с орден “Златната четка”, връчен му лично от лорд Джон Роксън Етълни Джоунс, граф на Хямпшир, председател на Международното дружество на бояджиите.
В отговор на оказаната чест, дон Педро му подари петия си автопортрет, правен на 135 годишна възраст. Юбилярът вдигна тост.
След церемонията, гостите бяха запознати с новите му пейзажи: “Сахарски облаци”, “Мъгла в Къзълкум”, “Тропическо сияние”, натюрморта “Смъртта на мухата” и др.
Агресивни действия от страна на Йемен
Североизточен Йемен обяви война на Индия, тъй като Индия замърсявала териториалните води на Йемен с реките си Инд и Ганг.
В отговор на това, домашният крокодил на Индира Ганди закусил с пребиваващия в Делхи посланик на Йемен.
В израз на това деяния, Йеменската армия проведе мащабни военни демонстрации, в които участва цялото снаряжение, включително и трите танка.
Достойно за съжаление
След дълго боледуване бе ампутирана 116-та ръка на бог Шива. Здравословното състояние на пациента е добро, въпреки опасенията на хирурзите, че гангрената може да се предаде и на останалите му ръце.
Рекорден млеконадой
Кравата Минка от клоново стопанство Долно Камарци счупи рекорда на кравата Донка от Горно Камарци, като даде през изтеклата година 68,5 тона кисело мляко, с което задоволи потребностите на селищната система за 3 години. (ZTA)
Катастрофа
100 хил. т. български танкер-еднодръвка “Светослав Тертер” потъна край нос “Карабурун”, отнасяйки със себе си 80 000 т. екстракт от оцет и олио, предназначени за направа на тракийска салата за ресторант “Сляпото куче”.
На мястото на потъналия кораб изплуваха 30002 риби (с коремите нагоре) в собствен сос и подправка от оцет и олио. (ZTA)
Нов алжирски филм
Алжир (ZTA). Крис Перън, втори братовчед на шурея на Ален Делон, се снима в новия алжирски филм “Мухи хапят през дъжд” в ролята на гърбавия хлебар, продаващ хляб за 8 франка, заедно с Франк Боар, в ролята на купувача, който имал само 5 франка.
Перън отказва да му даде хляб и след 2-часови пререкания изпраща Боар в съседния оазис, намиращ се на 8 дни път с камилски тръс, където хлябът бил по 6 франка.
Филмът бе отличен с голямата награда на Заир – “Конго” и бе посрещнат с голям интерес от цяла Северна и Западна, а също така и Източна Африка.
Очаквайте от понеделник по екраните новия филм “Мухи хапят през дъжд”. (ZTA)
Други новини
Либия (ZTA). Др. Т.Ж. замина на посещение в Либийската Народна Арабска Джамахирия, откъдето след двудневен престой ще се отправи към Доминиканската република, за да награди с орден “Г.Д.” известния доминикански политик и патриот Аръмахаръ Карък.
* * *
Д.Д. (ZTA). На бай Тотю Бакалина от с. Горна Диканя му умрял волът Бичо, един ден след като пуснал на дюкяна самобръсначки тип “Жилет”.
След погребалната процесия, която се състояла в изяждането на тленните останки на Бичо, бай Тотю се обръснал с новото приспособление и се порязал само на 6 места.
* * *
На посещение в страната пристигна ръководителят на партията “Свободни силаллахи” Ел Харън мире Гудън Харами ибн Мохамед Абу Рамесин ел Карък. Той посети краварника в с. Ръжица и води разговори с кмета др. Пелев. (ZTA)
Още новини за отвлечения самолет
Sodom (ZTA). Днес по необичаен начин бе извършен опит за похищение на пътуващия от Содом за Гомор пътнически самолет, носещ на борда си 62 пътници и 3 майки с деца.
Загадъчният похитител, появил се неизвестно как, представяйки се за Архангел, заявил че ще убие волът, въртящ главната турбина или ще пререже каиша, свързващ същата с оста на винта, ако не му бъде изплатена сумата от 2.45$ (цената на литър олио), съвместно с 2 плитки лук и килограм агнешко.
След 20 минути одумки между пътниците и екипажа, самозваният светец се запътил с нож в ръка към сюблимния каиш, за да извърши отрязването му и съответно да остави самолета без двигателна сила на произвола на съдбата.
В този момент, излизащият от помещението за нужди щатен говедар от екипажа Крум, ядосан поради недостига на хартия за задни цели, стоварил тежкия си юмрук на бикоборец върху първия му попаднал предмет, т.е. право в носа на самия Архангел, като прострял върху въпросния каиш, изтървавайки ножа си. Търсейки ножа в купата сено, похитителят бил отново прострян, този път от мощното текме на Гочо (така било името на главния двигател на самолета) и изчезнал по същия загадъчен начин, по който се бил появил.
На летище Гомор, кметът на града изказал служебна благодарност на другаря Крум за усърдието, проявено при спасяването на ценната техника, безспорен връх в световното самолетостроене.
Церемонията завършила с връчване на почетния орден на града на др. Крум. Честито!
Специален пратеник, ZTA
----------------
Рубрика:
Коментари от залата на правосъдието
----------------
От залата на правосъдието
Днес бе заведено дело №28436062 срещу гражданина Цоню Пешев, който откраднал 3 кг бадеми от кооперативната градина в село Б.
Същия бил открит от др. Станой Пенев, председател на АПК, който си берял бадеми в близост до подсъдимия. След заплахите на др. Пенев, който обърнал вниманието на подсъдимия, колко грозна е постъпката му, той (подсъдимият) се изказал съвсем нецензурно за др. Пенев и замерил с камък личния му автомобил – Mercedes 220 D, след което си грабнал торбата и побягнал.
За щастие, пазачът бай Стойо се събудил от виковете на др. Пенев и преградил пътя на Цоню, с което престъпникът бил заловен.
Решението на Народния съд бе категорично:
Такива прояви са несъвместими с морала на съвременното социалистическо общество.
Членовете на съда: Колю Ганев, Лазар Тонев и Тотю Пенев решиха:
Подсъдимия се осъжда да върне бадемите, след което да ги заплати в троен размер (4,28 лв./кг) и 3 месеца принудителен труд за възстановяване на нанесените щети.
Изказва се служебна благодарност на др. Пенев с писмо №32182132/80 г., което ще му бъде връчено лично от др. Минев.
Орден за храброст (ІІ степен) се връчва на пазачът (бай Стойо) за изпълнение на служебния дълг.
Те са ни пазили, те ще ни пазят (опазил ни Господ). (ZГ)
Заслужена глоба (ZTA)
Окръжен музей, гр. Б., подаде молба да бъде подведен под съдебна отговорност лицето Михни Иванов Генчев. Същият на двайсети април, тази година е продал 4 хляба с твърдението, че ги е изровил от своята градина, като си копаел помийна яма. Отначало той ги помислил за тухли, но впоследствие установил, че не са тухли, а хляб.
Срещу тези 4 хляба, той е получил от музея сумата 1532 лв. (същите хлябове, за които в. “Да живее БКП” помести статията “Хлябът – изобретение на древния Египет”).
След прецизната и внимателна проучвателна работа, археолозите установиха, че възрастта на хляба не е 5200 год, както се твърдеше, а само на 12 дни, и че такъв хляб винаги можем да си купим срещу 26 ст. от фурната в с. Ратилица.
Б. окръжен съд осъди М. И. Генчев да върне на музея взетите 1532 лв. и да плати глоба 1350 лв. На същия бе наложено и моралното наказание “строго мъмрене” от низовата организация на ОФ, с ръководител др. Станко Иванов – член на БКП, 53-годишен. (ZГ)
----------------
Още “Актуални новини и политически събития”
----------------
Ново съоръжение
Предаваме ви част от речта на др. Станой Пенев – първи секретар на Окръжния комитет, при откриването на новия мост:
“Другари! Този мост ще свързва двата бряга... (бурни ръкопляскания). По него, другари, ще могат да минават коли и животни (продължителни ръкопляскания), а също така и хора. Другари! Този мост е тържество на политиката на БКП и плод на българо-съветската дружба. Нали така, другари? (Мощно “Да” се разнася от блока на милиционерите). Този мост е победа на новото над старото! Вие си спомняте стария мост, строен още от Кольо Фичето и ако не го бяхме разрушили, кой знае колко века щеше да стои още и да ни напомня за експлоатацията на човек от човека.”
“Че няма да е на човек от животното, я” – възглас от тълпата. След малко изнасят смелчагата на носилка. Добра работа е свършил отрядникът Ан. Славов, облечен за маскировка в цивилно облекло – анцунг. Народното веселие продължава, след краткия инцидент.
“Другари! Ние откриваме това ново съоръжение, което както вече казах, е плод на българо-съветската дружба в обстановка на усложнен политически климат. Нека то бъде урок на вражата пропаганда, на ЦРУ и Пентагона, а също така и НАТО! Ура, другари! (мощно 40-минутно “Ура”).
След което бяха раздадени сандвичи на членовете на БКП. (ZГ)
Похвално дело
Старшина П. Петков от ІІ-ро РУ на МВР е дългогодишен колекционер на бирени капачки и солници. Късно вечерта на 27.ІХ.19.. г. той се прибирал в къщи, когато дочул рев на диво живо животно (в случая вълка Пешо от цирк “София”). Отначало той се уплашил доста, изгубил ума и дума (ако въобще ги е имал), но после решително напада вълка Пешо и на едно разстояние от 5 м, той изстрелва целия пълнител на пистолета си (ТТ).
Последният (вълка Пешо) бил изтърван от цирка предната нощ и нанесъл големи щети на клоново стопанство с. Рожден.
Тежко ранен в лявата лапа, вълкът Пешо се повалил на земята. Тогава старшина Петков се хвърля с голи ръце и завързва с колана си Пешо за краката.
Цирк “София” изказва благодарност за улавянето на Пешо – един действително кръвожаден враг на хората (при предпоследното си бягство Пешо е изял 4 деца от целодневна детска градина – с. Петрово). По такъв начин ст. Петков, оставяйки Пешо жив, спаси ценен инвентар на цирка. И, дето се казва, агнето цяло и вълкът сит.
Благодарим на др. старшина за проявената съобразителност и храброст!
Хвала, другари!
Добър пример
В град Б. бе организирана лотария от окръжен мащаб, в чест на 1300-та годишнина от основаването на нашето мило отечество, татковина, Bulgaria, България (сега НРБ, вж. събр. съч. Т.Ж., т.5, стр.83, ред 2).
Разпродадени бяха билети на стойност 50 000 лв. с печеливши: 1 билет – 30 000 лв. и 2 по 5 000 лв.
Голямата печалба бе спечелена от др. Драгой Пенев, Първи секретар на ОК на БКП (честито др. Пенев и хаирлия да е!). Печелят също по 5 000 лв. др. Манчев и др. Пешев, съответно зам. секретари на ОК на БКП то идеологическите и по икономическите въпроси.
С останалите 10 000 лв. ще бъде даден банкет в чест на 1300 г. от създаването на Българската държава.
Банкетът ще се състои в сградата на 2-ри ГНС, вход с карти.
На печелившите честито още един път.
Тошо Касатски – кореспондент
Последни новини
28.ІV. – ZTA. Възникнал е пожар в секретния Завод за геги в село Долни Пън. Пожарът бил угасен след своевременната намеса на “говедарите”.
* * *
ZTA. Открита е причината за потъването на българския танкер “Светослав Тертер”. Това е трета тапа в четвъртия товарен танк, която пияния боцман измъкнал, въпреки съпротивата на гребеца Михни.
Той (боцманът) много обичал да отваря тапи...
Времето
Метеорологът Къньо заяви, че поради ранното линеене на добитъка, тази зима ще бъде мразовита.
Най-ниската температура, измерена в София е -132 ºС през ледниковия период, измерена от питекантропа Ъхв Чунг.
----------------
Рубрика:
Страница на научно-техническата революция
----------------
“Научно-техническата революция е революция на производителните сили!...”
др. Т. Живков
из 7-мата лекция пред преподавателите от АОНСУ
Българските математици – сред първите в света!!!
Научно-изследователски колектив към БАН с ръководител др. проф. д.м.н. Вълю Карагьозов – активен борец против фашизма и капитализма, член на БКП, откри ново трансцедентно число – третото след “π” (пи) и “е”.
Числото к=4,8348358... (число на Карагьозов) се получава като собствено решение на вълновата γ-функция за водородния атом в уравнението на Шрьодингер.
След дълга и прецизна проучвателна дейност др. проф. д.м.н. Карагьозов разработи нова фундаментална теория (Теория на Карагьозов за трансцедентните числа) на базата на откритата от него зависимост к=π+4(π-е).
Според тази теория, трансцедентните числа се представят като членове на алгебрична прогресия с първи член а=0,6017278... и разлика q=0,4233108...
Др. Карагьозов предложи числата от този ред да бъдат означавани с малките букви от българската азбука по азбучен ред, т.е. първото число да бъде “а”, второто “б” и т.н.
Оказва се, че Неперовото число “е” запазва означението си (6-то поред), както и числото на Карагьозов (11-то). Числото “π” заема 7-мо място и съответно вече ще се бележи с буквата “ж”.
Другарят Карагьозов предложи числото “ж” да бъде наречено “число на Живков”, за което бе удостоен с орден “Георги Димитров”.
Честито, др. Карагьозов! (ZTA)
Нов сорт чесън
По поръчение на ЦК на БКП, група агрономи към БАН разработиха кръстоска между арпаджик и чесън.
Новият продукт притежава всички вкусови и хранителни качества на чесновия лук, като е премахната неприятната миризма.
Сега вече другарите ще могат спокойно да ядат чесън по време на приеми и официални посещения.
За тази нова разработка, ръководителя на групата агрономи – др. Антон Гюров получи Димитровска награда.
Честито и да им пожелаем плодотворна трудова дейност!!!
с. Правец, ZTA
Необикновен случай
В село Долна Диканя, свинята Рашка на селския бръснар Тошко, родила прасенце, което проговорило с човешки глас.
Ето какво разказват очевидци:
“Тая година ще има голяма суша и берекет никакъв, сиреч пак ще увеличат цените. И война ще има.”
После прасенцето изрекло тайнствените цифри “6, 18, 24, 36, 41, 45”, подир което казало още и 319, след което издъхнало без мъки.
Тошко Бръснаря взел, че пуснал числата и спечелил 173 000 лв.
Случаят заинтригувал група учени от БАН, които след дълги размишления достигнаха до извода, че числото 319, умножено по π, дава диаметъра на един от стълбовете в Храма на Слънцето на инките, а умножено с числото 1,2 дава височината на връх Белгъзарен.
Ще бъдем свидетели на още открития на този колектив. (ZГ)
----------------
Рубрика:
Научно-фантастични разкази
----------------
Ново доказателство за летящите чинии
научно-фантастичен разказ със сюрреалистични елементи
Бай Колю Катъра ръгна вола с дългия остен и подвикна:
– Хайде, Гочо! Давай, че замръкнахме! Останаха ни тука 5-6 бразди и ще те водя при Сивушка!
Насърчен от щедрите обещания, волът Гочо ентусиазирано опъна хомота. Ралото пореше рохкавата почва, направлявано от тежката лапа на Колю Катъра.
В това време нещо загърмя, затрещя, небето потъмня, после порозовя и най-накрая, т.е. като позеленя, волът Гочо изведнъж спря, за да се блъсне в голямото чудовище, появило се неизвестно как пред него. В следния миг небето придоби нормална окраска и пред изцъклените очи на Бай Колю лъсна металното туловище на някакъв звездолет.
– Това ще да е някоя чуждоземна цивилизация – рече си изумен Колю Катъра и побърза да залегне под вола.
Уви! Много късно. Тъкмо Гочо се изходи по голяма нужда върху него, когато от звездолета изскочиха десетина същества, едно от друго по-грозни и зареваха:
– Тук някъде требе да е Кольо! Дайте да му изпием ракията!
– Хайде, че ми се втръсна вече от това White Horse! – ревна второ животно, докато третото се наведе и една космата лапа спипа бай Колю Катъра за врата.
– Пуснете ме, бе момчета, какво съм ви направил ази нещастния – замоли се жално Колю Катъра, като не пропусна да спомене за трите си деца и болната жена, подкрепян от мощното мучене на Гочо вола. Види се и последния също разбрал накъде отива работата.
– На нас тези не ни минават – ревна грозното същество, продължавайки да държи Колю, вероятно за да не избяга. – Давай ракията! – просъска то и от устата му закапаха лиги.
– Каква ракия бре, момчета? Аз да имах, досега да бях си я изпил...
В това време един от обитателите на звездолета намери торбата на бай Колю и зарева, т.е. запя от удоволствие.
– Ето я, шефе! – и той самодоволно хвърли торбата в краката му.
– Сега ще видим – измърмори шефът и изтърси съдържанието й на земята, след което се наведе за да се увери, че наистина е паднало нещо.
Нищо. Нищо, освен един краешник хляб, две глави чесън, още толкова лук и едно парче сирене, старателно увито в омазнен вестник. Види се баба Колювца е добра домакиня.
– Къде е ракията? – изрева ядно шефът и съпроводи речитатива си с доста силен удар по Колювата глава.
– Нямам ракия, момчета – успя да измърмори бай Колю Катъра, падайки в несвяст.
– Ясно. И тук не ни огря – каза шефът. – Какво ще правим сега?
– Гърлата ни са пресъхнали, шефе! Няма да издържим без алкохол обратно до Вега – викнаха 5-6 същества.
– Качвайте се в звездолета! Все някой ще се намери да му секвестираме ракийцата.
Небето потъмня, порозовя, позеленя и пак посиня. В угарта лежеше бай Колю Катъра, а до него волът Гочо му лижеше кръвта от раната и от време навреме измучаваше тъжно.
Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта.
Невероятните приключения на звездния командор Пиркс Цеков
научно-фантастична поема в проза от Язък Лем
Приключение І
Мощен трус разтърси корпуса на звездолета LZ. Той завари командора Пиркс Цеков (Шашмата) обядващ в каюткомпанията. Командора се изправи с рязко движение, дължащо се повече на врялата супа, отколкото на страх.
– Жалко за чорбата – промърмори Цеков и подритна главата лук, която бе паднала от съборената софра.
“Проклети трусове, мира няма човек от тях” – изруга той, след като се сети, колко труд му струваше лова на това орионско прасе, от шкембето на което бе въпросната чорба.
Повече от двайсет години Цеков обслужваше товарната линия Орион – Дюлево, но такова нещо не бе му се случвало. Е, вярно, че звездолета се бе поизносил, но все още държеше, плюс това скоро бе сменил парния котел с нов, тъй като стария не смогваше да изкриви достатъчно пространството. Звездолета с клас Л4 пренасяше капачки за буркани за фабриката в Айтос и глина за тухларница “Pink Floyd”, а също някое друго буре гръцки орионски маслини контрабанда (тухлите връщаше при обратния рейс). С притисната от тежки мисли глава, Цеков се отправи с големи крачки към командния пост. Той неволно погледна краката си, с изненада откри, че новите му дънки “Архидрайфъл” са се покрили с едри дупки и са заприличали на дулото на онова древно оръжие тип “Шпагин”.
“И все пак, ще трябва да се скарам с готвача, да престане да слага в супата сярна киселина вместо оцет, а казват, че бил син на Дюшмен Попински”, премина му киселата мисъл през главата след като се сети, че беше дал цели три метеоритни буци метален водоров в корекома на Вега за дънките. От яд той ритна умилкващия му се за батерия от 390V робот Щерю-2.
Екипажът се бе вече събрал (липсваше помощник огняря, който се бе запил в една кръчма в съзвездието LM 16-10, не се вижда с просто око), когато Шашмата влезе.
Цеков затръшна вратата с рязък жест и сложи резето, погледна многозначително олекотената конструкция на дънките си и изрева с бодър глас:
– Какво сте се окумили бре, като... – сравненията не му се отдаваха – ...зайци – довърши той доказвайки за кой ли път постоянната криза в остроумието си. Последваха дълги спорове, обвинения в малоумност и споменаване на родители, отстоящи на стотици парсеци оттук. Накрая се достигна до заключението, че причина за трусовете е лявата дюза на паро-фотонния двигател.
Решиха, почти единодушно, да изпратят една телесонда да установи повредата. Шашмата отвори прозореца и подаде глава навън.
– Дано не вали пак метеоритен дъжд с гръмотевици, че отиде ми сондата. Ще ръждяса, нищо че е родно производство.
Шашмата извади кутия с цигари, погледна презрително надписа “No smoking” и запуши. После впери поглед в кутията, на която на интерпланетарен език пишеше “Жълто джудже”, сиреч “Слънце”, а под него на български “Цена 45 ст.” с по-едри букви. Шашмата предпочиташе “Слънце” пред “BT”, тъй като му звучеше по-космически, макар че след увеличението, “ВТ” звучаха по астрономически с цената и се пушеха само от галактическите министри и от учениците.
В 5 часа бордово време сондата бе изстреляна, всички насядаха на трикраките столчета и впиха погледи в екрана, производство на слаботоковия завод “Елпром”, сякаш щяха да предават световното първенство по футбол. След прецизната настройка, състояща се от два, три юмрука, екрана се избистри. Шашмата изохка и се срути на глинения под, постлан с рогозки и черги. От лявата дюза на звездолета стърчеше гигантски... картоф.
(следва)
----------------
Рубрика:
Поетични шедьоври
----------------
Дупка
Дупка мизерна с локва до нея
зее на паважа
и всеки немее
защо ли таз’ дупка на пътя ми зее,
че зер няма кой да зарине
дупката жалка,
а всеки ругае, отмине,
поядоса се малко:
Ах след години
до дупката жалка
втора ще зине,
а няма да има кой да зарине
таз’ дупка малка,
жалка и мизерна.
Но зей, дупко черна,
на паважа в средата!
Някой ден в теб ще да тупнат
и на шефа ми краката,
па дано преди да пукне
си счупи и главата!
* * *
А дупката зяпа баш на паважа.
– Кажи, мари дупко!
– Какво да ти кажа,
добрички човече?
Кому ли да преча,
на теб ил’ на шефа,
дето лапа парата
и гледа си кефа,
а Мучо със кирка, лопата
дъни в земята –
дупки зарива, примира.
Жега ужасна,
но маха с копача,
пот от челото,
а шефът, свалил в ръката сакото,
блее и зяпа:
– Виж ти, тук дупка зариват,
а друга откриват.
Това е идея!
Ох, жежко – сваля капа,
мишина забърсва с кърпата носна.
Мучо немее:
– Нима всичко е толкова просто?
Ето шефът ми блее, тъпее и зяпа,
но денгите лапа,
а Мучо блъска идиотски,
копае, не спира,
но няма как. Инак
ще трябва от глад да умира,
ами щерката, синът?!...
Ех, всичко е доста по-сложно,
ама не си ли в семейство заможно...
* * *
А слънцето грее –
жега голяма,
но друг начин няма.
Дупката грозна – зее ли зее,
а Мучо до нея
стои и немее...
----------------