Почти на всеки се е случвало да попадне в ситуации, които да го ги накарат да се чувства малоценен, безполезен или не достатъчно добър. Независимо от причините, всеки може да се научи да приема, цени и обича себе си, защото без самоувереност и животът на човек би бил много труден...
Някога замисляли ли сте се в какъв свят живеем около нас? В какво ни карат да вярваме и възпитават у нас още като невръстни деца и доколко това съвпада с истината?
Живеем сякаш забулени с воал, пред очите ни се показват много малко неща свързани с истината, а от нас се крият още толкова много...
Ако не можеш да кажеш “не” на собствените си пристрастявания, няма да можеш да кажеш “да” на това, което е истински важно в живота ти... Ако сърцето каже “не”, то значи има нещо друго, на което иска да каже “да”...
Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и живота на едно дърво. И в двата случая има сходен смисъл – да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата...
Според Цицерон богинята на щастието Фортуна не само е сляпа, но и ослепява своите любимци. Но как е възможно това, и нима не е тъкмо обратното? Нима човек не се чувства, сякаш проглежда и вижда за първи път света, когато е щастлив?...
Какво ли е да си сляп по рождение? И да нямаш никаква представа как изглежда този свят и всичко в него, защото никога, дори за миг, не си ги виждал с очите си? Какво ли е да си космонавт и да си виждал Земята от космическа перспектива, както много малко хора са я виждали някога? ...
Има хора, които са ориентирани основно към материалното измерение на този свят и на човешкия живот. За тях няма особена нужда да пиша – ясно е какво най-вече ги вълнува и как живеят...
Когато обрисувах пред вас образите на няколко посредствени, продажни и абсурдни политици, пипалата на чиито господари са обхванали като октопод изнемощялата снага на клетата ни Родина, не можех да не си задам въпроса защо позволяваме да се случва всичко това. Предполагам, че в целия свят има корист, корупция и безпардонна алчност, но не се стига до такива гротескни и трагични резултати.
От дете имам страх от височини. Когато като хлапе трябваше да преминавам по греда по физическо възпитание, за да не се изложа пред съучениците си, постъпвах така. Затварях очи и си представях, че гредата е широка алея, че отдолу не са твърдите дъски на пода на спортния салон, а памук, матрак или меко сено...
В драматичната и потресваща поема “Лудият” на Шандор Петьофи има следният стих: “Но идва Смърт и казва кротко: Млък!”. Ето тази толкова естествена, така простичка истина често забравяме ние, хората. Прекарваме земните си дни в боричкания за кокала, в злоба, завист и омраза. В усилия да натикаме съседа си в миша дупка, да му отнемем и последния залък, да го премахнем от пътя си с лакти и зъби...
