Многоликият свят в романа “Порив на вятъра” от Даниела Кирилова

След “Сатенена заплаха”, “Белязана истина” и “Красива отрова” Даниела Кирилова предлага на своите читатели четвъртия си роман “Порив на вятъра”. Роман, в който героите и събитията са взети неподправени от живота с цялата им многопластова противоречивост. Една разтърсваща житейска драма, в която добро и зло се редуват, понятията правилно и неправилно се преплитат в единен конгломерат, спуснат от Фортуна, и в който всеки един трябва да открие и приеме своята житейска позиция – правилна или неправилна – но при всички случаи индивидуална, вписваща се в заобикалящите ни общество и природа.

Главната героиня Мия е млада тридесетгодишна жена, попаднала на неправилното място в неправилното време, което преобръща целия й житейски път и срива за секунди всичките й градени дотогава планове, блянове и мечти. При опит да се защити от насилие, неволно причинява смъртта на агресора си. Заклеймена, осъдена за убийство, всички перспективи за нормален живот са обречени.

След излизането си от затвора, тя е принудена да смени името си, да напусне семейството и родината. Останала без работа, без средства за препитание, тя е на ръба на оцеляването. Отчаяна и обезверена, на хиляда километра от дома си, Мия успява да си намери работа в една конеферма в Кападокия. Любовта й към конете й помага да се впише на новото място и да спечели уважението и приятелството на работниците във фермата.

Тя открива в този далечен край нови приятели, с които да осмисля и запълва малкото си лично свободно време. Духовното общуване с възрастната гледачка на кафе Яселин я обогатява.

Случваше се с часове да говоря на Яселин за миналото си и за историята на страната си. Тя ме слушаше винаги с интерес и дори сравнявахме някои от обичаите, храните и традициите. Винаги, когато пожелавах да ми гледа отново на кафе, тя отлагаше с оправданието, че вече е загубила гадателските си умения. Не забравяше обаче често да ме изпрати с думите: “Не се доверявай на ясните очи, те са коварни!”.

И тук – сърцето – неподвластно на никакви правила и догми я изправя пред ново изпитание. Мия среща своята любов – дълбока, искрена, неподправена, изпепеляваща и споделена, но същевременно невъзможна. Дълбоко вкостенелите религиозни догми със своите железни закони не допускат съюз между мъж и жена с различни вероизповедания. И на втори пласт – романтична близост с неизвестно откъде появил се в тази част на Анадола българин. Тази обаче напълно приемлива според традициите интимност всъщност се оказва една повърхностна връзка, в която липсва нещо повече от обикновено физическо привличане.

Стъпила на краката си, утвърдила мястото си и спечелила уважението в новия си житейски път, Мия е поставена пред дилема: дали да се бори докрай за любовта си или да приеме по-малко изпепеляващата душевна алтернатива.

Същевременно Мия полага всички усилия да скъса с миналото си, да погребе своите съкровени тайни и да продължи с новата си самоличност своя нов живот, който й носи за момента сигурност и удовлетвореност. От друга страна тя копнее да се свърже със своите родители, да изясни всички недоразумения с тях и да ги помоли за прошка, въпреки че по този начин рискува да излязат наяве тъмните моменти, неособено удобни за репутацията й.

Какъв ще бъде изборът на Мия, дали ще е правилният, и в какви ситуации ще я постави динамиката на живота, читателят ще разбере като прочете книгата. Пророчество или обикновено предупреждение ще бъдат думите на Яселин: “Пази се и не се доверявай на непознати хора. Не знаеш кой с какви намерения ще влезе в живота ти. Живеем в измамен свят и не всички са доброжелатели”.

При всички случаи Мия трябва да направи своя избор и да продължи напред. Правилен или неправилен, ходът е задължителен. А дали “правилният” избор ще доведе до търсеното от нея добро или до по-лошо? И дали злото не е необходима предпоставка, за да оценим последващите добри моменти?

Яселин беше права, че самотата в един момент ще ме задуши. Промених се, за да оцелея в този свят, изчезнах като личност, като човек... като дъщеря. Болеше обаче силно и колкото и да го стисках в душата си, в моменти като този сърцето ми се разкъсваше.

Настъпилите събития показват, че животът е способен да предложи още по-големи изненади, отколкото човек може да си представи и в най-дръзкия си полет на въображението. Мия преминава през множество обрати и със силата на волята си успява да ги преодолее, редувайки ситуации на отчаяние и радост, тъга и щастливи усмивки. Всичко това калява нейния характер, тя израства и оформя своята индивидуалност.

Вече не съм сломеното и засрамено момиче... Вече се научих, че животът е филм. Понякога романтичен, комедия, друг път е зловещ с ужаси. Но... когато някой ти обърне гръб, това не е краят му. Това е краят на неговата роля в твоя филм.

През страниците на книгата читателят ще съпреживее драматизма на всяка една тегоба, всяко едно изпитание, пред което е поставена главната героиня. Любов, тъга, завист, омраза, отмъщение... Всичко това се редува с шеметно темпо в повествованието. А дали краят е “щастлив” или, както нормално се случва в живота – доброто е смачкано от ширещото се зло? И това ще оставим на читателя да открие сам, когато затвори и последната страница. При всички случаи ще бъде изненадан от неочаквания развой на събитията.

А каква е равносметката на Мия в края на романа:

Видях и хубавата, и лошата страна на живота. Много трудно ми беше да оцелея в неговия кръговрат. Обаче винаги има нещо, което те подържа жива. Чувствам, дишам, докосвам... не е ли достатъчно това, за да съществувам пълноценно? Имаше ли изобщо смисъл да правя равносметка на извървяното досега.

И изводите, до които в крайна сметка достига в изпълнения с перипетии житейски път. Почувствала, изживяла и осъзнала цялото многообразие на многоликия пъстър свят, в който ударите и несгодите на съдбата се редуват с кратковременни моменти на щастие. И само от нея зависи дали ще съумее да приеме с отворени обятия доброто и да пренебрегне и отхвърли злото.

Рано или късно идва един момент в живота, когато спираш да изпитваш болка. Дали е заблуда? Дали наистина се случва? Дали е защото изпитваш истинско щастие?
А може би, защото в живота трябва да преминем през всичките му нюанси и светлосенки. Той е всичко, което искаш и не искаш да бъде.
Ще горчи, ще сладнее, ще бъде и кисел, но от неговия коктейл пий всеки ден!
Твой е, кратък е... наслади му се!

И нека се насладим на роман(с)а, представен ни с недподправена истина от Даниела Кирилова. И да се научим да отсяваме понятията за правилно и неправилно, колкото и с размити граници да ни ги предлага съдбата. Да прегърнем предопределеността с цялото си сърце и душа и да приемем, че всичко лошо, което ни се стоварва, е предпоставка за последващи добри и щастливи мигове, които да осмислят нашето съществуване.

А защо “Порив на вятъра”? Ще открехнем страниците и ще издадем тайната – така наричат Мия нейните приятели от конефермата в Кападокия, и както заявява пред нея малкият Бану: “Според много фермери няма друга жена в цяла Кападокия да язди както теб”.

Да се надпреварваш с вятъра, да приемеш божественото в цялата му същност, да се впишеш и да откриеш своето място в пъстрия калейдоскоп на живата природа – може би точно в тези, на пръв поглед дребни нюанси, е закодиран смисълът на живота.

------------
Даниела Кирилова, “Порив на вятъра”, изд. “Либра Скорп”, Б. 2025.
------------