Виж слънцето в душата ми как свети...

„Пейзажи – песенна, пътна и детска лирика“, е новата книга на Лъчезар Георгиев, дело на изд. Star Way, С., 2025, с уточняващо подзаглавие, че тя е поетичен сборник-антология. В уводните думи към нея четем: „Някои от стиховете... са текстове за песни, които авторът е писал за изпълнение в оркестрите и вокално-инструменталните групи, с които е работил в по-ранни години, преди да започне с професията си като журналист, издател и университетски преподавател. В първия раздел са включени и текстовете на авторски песни от Лъчезар Г. Георгиев, лично изпълнявани от него с китара в ръка; в цикъла „Пътна лирика“ са поместени стихове и една поема, писани в резултат на посещения в различни европейски градове и по Средиземноморието. На финала са поместени и творби за деца. Теми и идеи от публикуваната тук лирика са интерпретирани в по-късни негови белетристични сюжети.“

А разделите, за които става дума, са три: „Песенен цикъл“, вече споменатият „Пътна лирика“ и „Детска лирика“. Въвеждащ в общия замисъл по страниците несъмнено е първият. Сякаш стъпил на пиедестал от чувства, Лъчезар с възторг и мъничко нега разказва в рими за любимия Търновград. За неговия исторически ореол, взидан като филигранно ковано желязо в съвременния пулс на деня. За приемствеността на посланията, предавани от поколение на поколение и за духовно зримата красота на съграденото от човешки ръце, но неподвластно на времето. Илюстрация-химн на споделеното е стихотворението „Градът“, посветено на старата ни столица с преклонение:

Там някъде ме води весел
луд камбанен звън.
В ефирен свян трепти градът
разбуден пак от сън,
а долу край реката плават
къщи, върхове,
сънуваме в мъглявината
бели, странни светове.

Сребърният град си спомня
горди, силни векове,
сякаш времето се спира,
сякаш древността зове.
И ние с него плуваме
с небето и със теб,
с реката и един вълшебен
седмоцветен стълб.

И сякаш тази среща с вечността подтиква автора да обърне взор и към настоящия живот с уличния шум и забързани хора; към любовта – извор на безсмъртие; към майчиния дом, спомените и дълбоко скритите в нас душевни нюанси, редуващи зимата с дъха на идващата пролет. Читателите срещат акордите на открита, доверчива, подканваща към взаимност, приглушено-романтична образност. Изповядвана от наш съвременник, зареян в гънките на цивилизационната матрица. Нейната земна неизбродност зове Лъчезар Георгиев и той се потапя сред вълните й във втория цикъл – „Пътна лирика“, илюстрирана и с майсторски подбрани снимки. Отклонявайки се за миг от текста ще спомена, че пътеписът като жанр отдавна има своите убедителни конкуренти в киното и електронните медии. Сега обаче, включените тук творби със заглавия „Морето край Анталия“, „Край брега на Ешторил“, „На Кабо да Рока, край Синтра и океана“, поемата „Из заливите на Porto Bello“, „Да зърнеш светлината над Буен Ретиро“, „Малта, остров славен на мечтатели...“, „Из бляскавия Антверпен“ и т.н., ни дават друга картина. Георгиев не е чужд на този жанр и в редица свои белетристични произведения. Обхождайки света, по аналогия с казаното някога от Борис Шивачев, с отворени очи. А тук, във втория цикъл, описанията се разтварят в купела на емоцията и цветното възприятие. Реалността на видяното се запечатва в мисълта, водена от слънчевата импресия на чувството, възхитата и възторженото неверие, че картината пред нас може да е истинска. Че творение на Създателя и тленният човешки разум, претворен в дела, ни даряват тези образци на възвишеното:

Искреше живопис за Бог Отец и Син,
за велики чудеса от свод небесносин,
с удивителните скулптури и орнаменти,
с детайли фини за великите моменти
на Новия завет, на светли сцени,
изписани от живописци вдъхновени,
разказващи за Кръстен път и Възкресение,
за рой светци и озарилото ги просветление,
Прехласвах се пред светли наративи,
съзирах обич, мъка, белези горчиви,
за изпитания и подвизи красиви,
за Словото, което пази спомените живи!
„На Пиаца дел Дуомо“

След всичко споделено, цикълът „Детска лирика – текстове за детски песнички, удобни за изпълнение с китара в ръка“, изглежда малко странно. Бих добавил, че може дори да бъде обособен в отделно кратко издание. Но при по-внимателен прочит откриваме как Лъчезар е запленен от (не)скритите загадки, вълнения и аплаузи на един мъничък свят, останал завинаги зад хоризонта на „големите“ човеци. Свят на искреност и радостен смях, чиято неминуема орис все някога е да се разтвори в сивите въртопи на делника. Но този вододелен етап е още далеч зад хоризонта. Затова небето е винаги лазурно синьо, морето и чайките ги правят слети с безкрая, а обичта на околните към сладките палавници – нещо, което се разбира от само себе си. Никъде в стиховете от този дял не ще срещнем назидателност и размахан пръст, дидактика, вехти нравоучения и вопли: „ама не правете така!“ Стар, верен, отдаден на доверчивите си слушатели приятел им показва красотите на природата. Открехва пред взора им дверите на човешкото съществуване, благословено с щастието да си жив. Ще определя като програмно призивното му за тези страници стихотворение „Молба за обич“. С адрес, както сам авторът уточнява, на безгрижните деца край брега на Средиземно море, при Анталия, дошли от различни краища на света. Но с несъмнен човешки подтекст – към всички техни връстници на планетата:

Боже, дай им радостта в очите,
пази ги чисти от вихъра на дните!
Нима не е за всеки светлината,
защо да няма само обич по земята?!

Много са посланията в новата книга на Лъчезар Георгиев „Пейзажи“. Отдавна утвърден като писател, с поезията си той добавя нов и многоцветен щрих в творчеството си досега. И нека преоткрием амплоато му в следната негова изповед: „Летя със мечтите над целия свят, и виждам звездите, край мен се въртят...“ Днес рядко ще срещнем в съвременната българска поезия така поднесена лирическа изповед – едновременно нежна и витална. Грижливо запечатана върху витражите на прашното ни битие. Хвала на перото ти, майсторе и на мерената реч! А ние разгръщаме твоите „Пейзажи“ отново и отново...

------------
Лъчезар Георгиев, „Пейзажи – песенна, пътна и детска лирика“, изд. „Star Way“, С., 2025.
------------