Изкуството да изграждаш културни мостове чрез литература и превод

Наталия Недялкова: Художественият превод изисква да пресъздадеш не само формата и съдържанието на творбата, но и творческия глас на автора и музиката на душата му.
(Едно интервю на Мариана Стратулат с Наталия Недялкова, публикувано в седмичника на румънската общност в Сърбия – “Либертатеа”)

– Когато погледнете назад към детството си, какво оформи любовта Ви към литературата и писането? Тогава знаехте ли вече, че това ще бъде Вашето призвание?

– Определено да. Произхождам от семейство на потомствени филолози. Единият от моите прадеди е бил преподавател по латински и старогръцки език, в къщи имахме много богата библиотека и ме научиха да чета от малка, още преди да тръгна на училище. Тъй като тогава нямах навършени години да получа читателска карта в детската библиотека, взимах тайно книги от семейната, и читателската ми биография започна с доста не детски книги – Вилхелм Хауф, Хофман, Цвайг и Достоевски. Детското ми въображение беше толкова поразено от силата на въздействието на литературното слово, че тайно си мечтаех един ден да пиша и аз. Така, че, определено още от малка знаех – кой е и какъв е пътят, по който искам да вървя.

– Вашата кариера е много разнообразна – писател, преводач, журналист. Кой момент смятате за повратен в кариерата си, когато осъзнахте, че сте намерили своя път?

– Преломният момент беше тогава, когато за първи път натиснах клавиша на пишещата машина (далеч преди ерата на компютрите и мобилните телефони). Благодарна съм на Господ, че моето вътрешно призвание се превърна и в моята професия. Пиша още от детските години, но първата си авторска книга издадох доста късно – през 2014 година. Дотогава бяха годините на активната журналистическа дейност – репортажи, интервюта, статии. Художественият превод влезе в живота ми след поканата на поетесата Роза Боянова и художничката Вили Колева да стана част от екипа на Международния литературен фестивал “Майските срещи на славянските творци “Свято Слово” – не само като автор, но и като преводач. Личното творчество, разбира се, е нещо прекрасно, то е начин да изразиш себе си и своята представа за света – и външния, и вътрешния. Но по-голямо предизвикателство е да направиш съпричастна читателската аудитория с красотата на други творчески светове. В този смисъл за мен преводът се превърна в онзи вълшебен ключ, който отвори и продължава да отваря врати към други поетически Вселени.

– Като човек, който е бил част от много международни литературни фестивали, кое смятате за най-важния принос на тези срещи за литературната общност?

– Смятам, че фестивалите са една от най-успешните форми за творческо общуване, опознаване и запознаване. Те дават чудесната възможност да обменяш идеи на живо, да дискутираш актуални теми – не само от областта на изкуството, но и от обществено-социалния живот през призмата на творчеството. Мисля си, че ако нещо е в състояние да направи света по-красив и хармоничен – това е именно Изкуството. А литературата има особена мисия – защото всички знаем, че в началото бе Словото.

– Вие сте автор на няколко стихосбирки, сред които “В театъра на сенките” и “Перила към небето”. Как се разви вашият поетичен глас през годините и какво ви вдъхновява да пишете днес?

 – Ако трябва да потърся жанрово определение за творчеството ми – преди всичко това е философска лирика. За мен Битието е една огромна книга, а всички ние сме букви от ръкописа на Господ. С нашите мисли, емоции и дела ние също участваме в този невероятен акт на Сътворението, търсейки отговори на основите въпроси кои сме, защо сме тук и къде отиваме. Това са основните теми, към които насочвам вниманието на читателите ми. През годините на творческото ми развитие продължавам да търся отговори на всички тези питания. Вдъхновява ме красотата на този свят, неговата уникалност и неповторимост.

– Преводаческата работа изисква особен вид творчество. Кои преводи бяха най-голямо предизвикателство за вас и кои ви донесоха най-голямо удовлетворение?

– Всеки един автор и творба, които съм превеждала, едновременно са и предизвикателство и удовлетворение, защото художественият превод изисква да пресъздадеш не само формата и съдържанието на творбата, но и творческия глас на автора и музиката на душата му, а това е изключително отговорно. Мога да цитирам много имена на писатели и техни произведения. Превеждам както изключително талантливи съвременници, които имам честта да познавам лично, така и автори, вече се превърнали в класика и превод на чиито творби са ми донесли огромно удовлетворение. От тези класици ще цитирам имената (в азбучен ред) на гениалните Бранко Милкович, Васко Попа, Гане Тодоровски…

– Като съкоординатор на фестивала “Майските срещи на славянските творци Свято Слово” и инициатор на арт-феста “Буургсток” как виждате ролята на изкуството в създаването на мостове между културите?

– Достоевски казва, че красотата ще спаси света. Бих допълнила, че света ще го спаси Изкуството, защото самото то е красота. Тази съзидателна сила, която изгражда мостове и храмове на духа, а не Вавилонски кули.

– Ваши произведения са преведени и публикувани в много страни. За вас е по-важно как приемат поезията ви в чужбина или в България?

– И двете неща са важни, защото, когато те превеждат и публикуват в чужбина, това означава, че темите, които присъстват в творчеството ти са съзвучни с общочовешките проблеми и говориш на универсалния език на общочовешките ценности. Но също така е от много голямо значение да получиш признание у дома, там, където са твоите корени.

– Как балансирате между трите си роли – писател, преводач и журналист? Кое от тях ви дава най-голяма свобода и пространство за творчество?

– Опитвам се да са в синхрон, да се допълват взаимно, като етапи на един алхимичен процес. Новинарството е като бръсначът на Окам (Ockham's razor) – прецизно отсича несъщественото и излишното, преводът е възможността да видиш красотата на други поетични Вселени, а личното творчество са онези криле, които издигат душата ти над баналното ежедневие.

– Имате ли някакво хоби или интерес извън литературата, които да Ви носят удовлетворение?

– Изключително много обичам музика и обожавам да танцувам, и докато танцувам неусетно стъпките на танца се превръщат в срички, думи и поетични строфи. Така се ражда не малка част от стихотворенията ми.

– Кой беше любимият Ви момент по време на работата ви с международните литературни общности и как тези срещи се отразяват на работата ви?

– Всеки един фестивал, всяка една творческа среща, литературна премиера или литературно четене носят много положителни емоции, радост и вдъхновение. Защото така се създават творчески сътрудничества, възникват нови идеи, нови проекти, излизат нови книги – всичко онова, което изгражда мостове между нашите култури.

– По време на пандемията успяхте да продължите с литературната ангажираност и онлайн четенето. Как този период се отрази на вашия процес на писане и творчество?

– Периодът на пандемията, когато целият свят беше обхванат от ужаса на една невидима и непозната дотогава заплаха, когато ходихме с маски и бяхме изолирани в жилищата си, творчеството беше онази магическа сила, която позволи да запазим нормалността си и да направим преоценка на ценностната си система. Една от формите на това оцеляване бяха онлайн четенията чрез платформата Zoom. Бих искала с особена признателност да спомена едно от тях – “Поетичния прозорец към света”, организиран от талантливия хърватския поет Валерио Орлич с водещите – известните творци Гьорги Калайджиев (Република Северна Македония) Ива Сантини и Иван Шпанич от Хърватия. В продължение на няколко месеца, всяка събота няколко часа писатели, музиканти и творци от всички кътчета на света, всеки от дома си, четяхме и изпълнявахме наши творби. В резултат на това прекрасно и незабравимо общуване се написаха нови книги, бяха издадени преводни книги, а това великолепно сътрудничество продължава и до днес. Този прозорец към света отвори много нови врати.

– Като преводач се срещате с много езици и култури. Има ли език или култура, които са ви особено близки?

– Мисля си, че във Вселенската хармонична симфония всеки език е една прекрасна мелодия, така, че би ми било трудно да кажа, коя от тях ми е най-любимата. Във вените си нося кръв на много етноси – руска, украинска, българска, френска, финландска, може би този факт обяснява афинитета ми към Словото и речта в цялото им разнообразие.

– Носител сте на много награди. Коя награда или признание смятате за най-важни за кариерата си и защо?

– И на този въпрос ще отговоря така – всяка една награда ми е много важна и скъпа, защото е знак на признание. Да, да получиш международно и национално признание е нещо много вълнуващо, много престижно. Но също така е фантастично, когато съвсем непознати хора ти казват, че са чели твои произведения, и имат в библиотеката си твоя книга. Никога няма да забравя как по време на едно международно пътуване, в един автобус, съвсем непозната за мен жена ме попита – Вие се поетеса от България, нали?

– Като човек, който e свързан със значими литературни фестивали, имате ли визия за бъдещето на литературната сцена в България и извън нея?

– Живеем в един изключително динамичен свят, във века на високите технологии и бързите комуникации, свят, изпълнен с драматизъм и предизвикателства, свят, в който изкуственият интелект става по един или друг начин съавтор на съвременната човешка история. Смятам, че една от най-важните роли и мисии на литературата е именно тази – да продължава да формира истински духовни ценности и идеи, благодарение на които обществото ни, наистина ще бъде здраво. Вярвам, че рано или късно ще настъпи този ден, когато светът ще се превърне в истински оазис на Доброто и Съзиданието.

– Какво е за Вас поезията? Как бихте описали връзката си с поезията?

– Сигурно би могло да се напише цял трактат за това какво е Поезията и какво означава за мен. Но все пак ще се опитам да синтезирам всички тези мисли и емоции с няколко думи – Поезията, за мен е онази музика, която кара душата да пее и да танцува. А какво по-хубаво от това да танцуваш живота си?

– Книгите са централна част от живота ви – като писател, преводач и журналист. Какво означава книгата лично за вас и как определяте нейното значение в съвременното общество?

– А на този въпрос ще отговаря с цитат от едно мое есе, което се нарича “Хубаво е да бъдеш книга”. И той е:

“Хубаво е да бъдеш книга, написана от мъдър автор и прочетена и препрочитана от интелигентен читател, който успява не само да прочете между редовете, а и да продължи повествованието, дори и като сложи след точката му още две, та да го превърне в многоточие и да направи финала отворен. А когато всичко се превърне в пепел и прах, хубаво е да бъдеш прашинка върху корицата на някаква старинна книга. Падне ли тази прашинка на земята, значи, че след дълги години забвение някой отново е отворил КНИГАТА”.

– Как изглежда за Вас истинският успех в литературата – признание от колеги и критици или, когато творбите Ви достигнат до сърцата на читателите?

– Истинският успех е този, в който се съдържат всички тези неща, които изброихте до тук. А за един поет една от формите на истинското признание е, когато негови стихове се превръщат в песни, песни, които се пеят и живеят през годините.

– Какви са Вашите лични и професионални планове за бъдещето? Можем ли да очакваме нови творби или може би нещо съвсем различно от вас през следващите години?

– Има много идеи за нови начинания, както в личното творчество, така и по линията на преводаческата ми дейност. За реализацията на всички тези проекти срещам огромна подкрепа в лицето на бургаското издателство “Либра Скорп” – издателство с традиции в популяризирането на съвременна преводна литература. Огромна подкрепа в лицето на Община Бургас, която изключително много се грижи за културния живот в Бургас и международното сътрудничество. Подкрепа от Бургаската писателска общност, която обединява талантливи творци от няколко генерации. Бих искала да разширя и обхвата на езиците, от които превеждам. Например, да науча румънски.

Благодаря Ви от сърце, драга Мариана за проявения интерес към мен като автор и за чудесните и интересни въпроси в това интервю, а също така да отправя най-добрите пожелания към читателската ви аудитория. Да живее Словото!

------------
Интервюто е публикувано в “Libertatea”, седмичник на румънската общност в Сърбия, с оригиналното заглавие “Arta de a construi punți culturale prin literatură și traducere”.
------------
Libertatea (“Свобода”) е румънски всекидневник и онлайн новинарски уебсайт, отразяващ актуални събития, развлечения, спорт и начин на живот. Основан е на 22 декември 1989 г. от Октавиан Андроник като “първия независим вестник на Румънската революция от 1989 г.”.
------------