Златното съкровище и крепостта Фармакида край Приморско

Напълно неизвестна крепост откриха археолозите през м. юни 2015 г. в лóнгозната гора на р. Ропотамо, в близост до Приморско.

Крепостта представлява тюрзис (укрепен дом) на знатен тракийски аристократ от II – I век преди новото летоброене. Тя заема площ от около 3 дка и е разположена над един от завоите преди моста на река Ропотамо. Хълмът е заобиколен от стръмни урви, които го правят трудно достъпен за нападатели. Влиза се само от тясна пътека и там е издигната голяма кула. Местността е внимателно подбрана от строителите на укреплението през античността. В близост до укреплението са регистрирани три могилни некропола, вероятно от различни времеви епохи. Това е доказателство за благоприятни условия за живот в района още от най-стари времена. Крепостта има връзка чрез река Ропотамо с Черно море, където редица изследователи допускат съществуването на емпорион Херсонес.

От разкопките под ръководството на доц. д-р Иван Христов от НИМ – София и директора на Историческия музей – Приморско Даниел Пантов са разкрити крепостната стена, жилища, покрити с керемиди и необичаен каменен кръг, в чийто център са открити странни тракийски керамични урни и съдове, украсени с релефни бичи глави. Открити са сребърни и бронзови монети на Аполония и на античния тракийски град Маронея на Мраморно море, както и разнообразни предмети, свързани с бита на хората, изработени от желязо, бронз, глина, олово и камък.

Тюрзисът е с правоъгълна планировка, следваща естествените особености на терена. Крепостните стени са с дебелина до 2.40 м, изградени от ломен камък и спойка. На югозападната крепостна стена е изградена правоъгълна кула за наблюдение и допълнително укрепване от свличане.

В близост до крепостта се намират три брода на р. Ропотамо, които в миналото обслужват римския Западнопонтийски път от Анхиало, през пътна станция Пудизо, Тера, Салмидесос към Константинопол, който е продължение на крайдунавския път на юг. Самата крепост е стратегическо място за района. Наоколо има много археологически обекти – селища, надгробни могили, укрепления, долмени, тераси, както и посочените три брода. През тези бродове някога минават войските на владетелите Дарий I, Филип II, Лизимах, както и легионите на Марк Лукул през 72 г. пр.н.л.

Трите могилни некропола включват 30 могили от изток, запад и северозапад.

Името на крепостта е запазено до наши дни. В стари карти на Горско стопанство в Ново Паничарево, община Приморско, от миналия век доц. д-р Иван Христов открива, че крепостта се нарича Фармакида. В превод от гръцки името означава лечител, лечителка, събирателка на билки, място на лечители. Култът към лечебните божества и светии е много силен по Южното Черноморие. Остров Св. Анастасия край Бургас носи името на Света Великомъченица Анастасия Фармаколитрия, т.е. лечителка. В Созопол Аполон някога е тачен като Иятрос, т.е. лекар.

Доцент д-р Иван Христов предполага, че краят на съществуването на Фармакида е свързан с похода на гетския владетел Буребиста към Месемврия.

През есента на 2016 г. при провеждането на спасително археологическо проучване на тракийска надгробна могила, с височина 6 м и диаметър 110 м в местността Салихлер (Силихляр) до р. Ропотамо в землището на община Приморско археолозите Даниел Пантов и доц. д-р Петър Балабанов откриват изключително рядка находка – златно съкровище. Съкровището представлява комплект от украшения (апликации) за ремъците от сбруята на главата на кон, които вероятно са използвани от собственика му по време на тържествени шествия и празници. Изработеното е от чисто злато от местен майстор и съдържа начелник, седем големи и тридесет и две малки апликации, които са отливане в калъпи и последваща обработка, украсени с релефни орнаменти и стилизирани изображения на лотосови цветове. Начелникът е украсен с релефна глава на орел и геометрични елементи. Четири кръгли плочки с релефна ажурна украса. Тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма.

Тракийските могили са поставяни на гробове на видни аристократи, военачалници, жреци и други високопоставени личности. Разхвърляните в насипа квадри и специално обработени за конструкцията на гробницата камъни с различни форми ще бъдат напълно възстановени. Така могилата ще се превърне в още един обект на туристическите маршрути на община Приморско. При разкопките освен златното съкровище са открити и керамични фрагменти и железни букаи с част от кост на конски крак. Конете са принасяни в жертва по време на погребението на господаря им, за да го съпровождат в отвъдното. Откритието е изключително рядко за известните на науката погребения на тракийски династи.

Златото е поставено като дар в каменно гробно съоръжение, което според археолозите е ограбено още през античността. Запазването на съкровището се обяснява с обстоятелството, че при полагането в гроба е старателно укрито, така че да не бъде намерено при евентуално оскверняване на гробницата.

Съкровището се датира от 320 – 280 г. преди новото летоброене, от времето на Александър Велики и диодохит Лизимах (регент, управител), състои се от 40 златни елемента с изящна ажурна изработка за конска сбруя, някои от които са намерени в хоросановата настилка на помещението на гробницата, което говори, че са положени в земята преди изграждането му. Химическият състав на метала свидетелства за местен добив и направа, различен от гръцкия стил. Щом конете са така украсявани, с какво ли са разполагали хората, се питат изследователите.

40-те скъпоценни артефакта от Историческия музей в Приморско бяха основен акцент в изложбата “Българска археология 2016” в София, която представи Националният археологически институт, през месец февруари 2017 г.

Директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински заявява още при откриването, че тези уникални съкровища, открити в Приморско, превръщат юбилейната Десета национална изложба “Българска археология” в “най-златната” от досегашните. Изложбата представя най-интересните находки от разкопките през изтеклата година, включваща над 350 експоната от 18 обекта. Но основен акцент за организаторите и посетителите са уникалните златни експонати, представени от Историческия музей Приморско, които са находка №1 на България за 2016 г.

Десетата национална изложба е разгледана от много посетители и заинтересовани специалисти и изследователи от различни министерства и ведомства, както и от Президента на Република България Румен Радев.

Днес златното съкровище от времето на Александър Велики и Лизимах се съхранява по най-подходящия начин в специално изграден трезор, с висока степен на защита и може да се види в Историческия музей в Приморско.

През пролетта на 2018 г. специалисти начело с директора на музея в Приморско, откриват скелет на 4000 години и кинжал от бронзовата епоха в гробна могила в същата местност до р. Ропотамо, на 4,5 км от общинския център. Те започват археологически разкопки, след като на повърхността излизат кости от иманярска инвазия.

Първоначално учените попадат на големи изкопи и след разчистването им откриват гроб от бронзовата епоха. Сред гробния инвентар има кинжал и кана от тази епоха. Очевидно гробът е вторичен, защото е в периферията на могилата.

Интересно в случая е, че над гробната яма е открита само една ръка, която по мнение на археолозите вероятно е положена там след извършеното погребение. От вътрешната страна гробницата е изрисувана с червена боя, която е отличителна черта за погребение на знатен покойник.

Според специалистите скелетът е на изключително здрав човек, починал на около 50 години. Интересен е и фактът, че той е много висок – около 2 метра, което е изключително нетипично за тогавашното време.

Друго уникално откритие в Приморско, е най-старото злато на юг от Бургас, открито на 18 октомври 2018 г. от същия колектив от археолози. Откритието е от 2000 години преди идването на елините по черноморските брегове, когато районът на днешния общински център е гъсто населен.

При археологически разкопки на надгробната могила в същата местност до Ропотамо са открити изключително редки и ценни за науката експонати, които разширяват представите ни за богатството на района през ранно бронзовата епоха 3200 – 2500 г. пр.н.л. В гроба на млада девойка са поставени личните ѝ бижута: златни обеци и чифт сребърни висулки за плитки. Мощните каменни съоръжения в могилния насип дават представа за религиозни схващания на тогавашните хора. Те засвидетелстват култа към слънцето, както и сериозни астрономически познания.

Изделията от благородни метали, изработени преди около 5000 години показват, че още тогава в Странджа планина и Приморския край се добива злато и сребро. Вероятно това са хората, които първи разработват рудните находища в района на Меден рид. Предполага се, че това са предците на тракийското племе скирмияни, които се съюзяват с персийския цар Дарий I.

Откритото през 2016 г. златно съкровище – 40 броя апликации от конска амуниция в същата местност, е с около 2000 години по-младо от новото откритие, което доказва устойчивостта на традициите на местните златари.

Новото откритие доказва, че добивът на благородни метали и изработването на бижута от местни майстори пази наследство от близо 50 века. Интересно е, че всички местности, могили, укрепления, долмени, бродове, крепостите Ранули и Фармакида, феномена Лъвската глава, тракийското светилище Беглик таш, както и язовир Ясна поляна, където през 1967 г. са открити златни статери с образа на Филип Македонски и Александър Велики, и бронзови монети от Лизимах са в една права линя от изток на запад (югозапад), от Черно море към сушата.

Археолозите и специалистите изследващи района имат пълната подкрепа на община Приморско и лично на кмета д-р Димитър Германов, който заяви:

За 2019 г. е дадена възможност на директора на музея, за още по-задълбочени проучвания на историческите обекти в общината. Осигурени са средства за бъдещата им работа и разкриване на нови артефакти, които биха дали още по-богата информация за предците ни населявали района. Увеличават се туристическите маршрути, за проявяващите интерес в тази област, които не са малка част от българските и чуждестранни туристи. За сведение през 2018 г. посетителите само на Тракийското светилище Беглик таш са близо 120 000 души.

---------------
Откъс от книгата “Беглик таш и Приморско”, 2019.
---------------