Старата китара

Старата китара

Не мога да се сетя от кога обирам праха в тази стая? Захвърлиха ме тук преди години и повече не се сетиха за мен. А животът ми преди това бе толкова интересен! Собственикът ми, Митко, години наред ме разнасяше къде ли не, а сега си седя тук и само разни мишоци и насекоми се разкарват покрай мен и влизат в мен, без да съм ги канила. Досадни същества!! Струните ми ръждясаха и умряха от тишина и скука. Сигурно вече няма да могат да издават звуците, за които бяха направени?

Още се сещам за деня, когато майсторът от “Кремона” – Казанлък, бай Цвятко, ме довърши и каза: “Живей и твори музикална красота, хубавице”.

Досега съм имала само един собственик – Митето от Силистра. Няма да забравя, когато той дойде с баща си и някакъв друг човек, да ме купят. Този човек бе най-вероятно музикант, защото за пръв път плъзна майсторски пръстите си по моите нови тогава струни! Почувствах се добре, защото онзи чичко бе добър музикант! Той дрънкаше и натискаше струните ми, сменяйки умело акордите, а кутията ми резонираше от щастие. Бащата на Митето ме купи за 56 лева и още в магазина ме предаде в ръцете на сина си, чиито очи грееха от щастие. Малко след това Митето започна да се учи да свири на мен, с помощта на един негов комшия – Радослав. Учеше се бързо и само след година започна да участва в малки училищни мероприятия и скромни музикални изяви в местното читалище. Направи и дует с Радослав, който пък от известно време свирел в някаква местна рок група. Да, “рок група”, казваше Радослав на Митето, като снишаваше гласа си по време на срещите им, като че ли се страхуваше да не го чуе някой. Ама разбрах по-късно, че ръководителите на държавата им не се кефела на тази музика, защото идвала от някакъв друг човешки свят, наречен “западен”. Аз пък не знаех това и само се кефех, когато Митето дрънкаше и пееше разни песни на друг език, който наричаха английски. Споменаваха имената на някакви “Бръмбари” и “Търкалящи се камъни”, чиито песни пееха. Един ден даже комшията на Митето захлопа по вратата на апартамента и каза, че щял да ги изклюкари на някакъв си квартален другарски съд, който решавал проблемите на хората, когато не се държали добре. Странни същества са това хората и сигурно никога няма да ги разбера!

Най-веселият период от живота ми, а и мисля, на Митето, бяха едни пет години, които изкарах в София, където той учеше в някакво учебно заведение. Никога не знаех, че хората могат да учат толкова дълго. А и мисля, че не винаги имаше смисъл, защото след завършването му често го чувах да се оплаква, че работи всичко друго, но не и като библиотекар, за каквото завърши.

Понякога посещавахме в седмицата по няколко купона, както наричаха студентските си тържества. Митето стана любимецът на компаниите и научи всевъзможни песни, с които развличаше колегите си – от руски частушки, до блусарски парчета на Мъди Уотърс и Васко Кръпката. Той започна да ме нарича “моята красавица”, и понякога ме целуваше по резонаторната ми кутия.

Когато в първи курс Митето си намери приятелка, леко ме позабрави. Тогава започна често да целува нея, по нейната резонаторна кутия, наречена “глава”, и по други места. Тя бе с една глава по-висока от него, но както съм чувал от хора по купоните, “в леглото всички били равни”. Но, преди да си легнеха, виждах често Митето да се “катери” по Мимето, за да й достигне устните. Странен начин да изразиш любовта си! Добре че нямам устни, иначе той щеше да целува и тях, което не знам дали щеше да ми хареса.

Често Митето ходеше с приятели по планините, на походи. Почти винаги ме вземаше със себе си. Вечерите в хижите бяха доста задушевни, но и много от хората там се държаха смешно, след като пиеха разни питиета, които наричаха алкохол. Някои от приятелите му дори се качваха по масите и танцуваха. Митето и той понякога си пийваше и тогава, до зори, не спираше да свири на мен и да пее. След като се раздели с Мимето, изпадна в някакво отчаяние, докато не си намери друга приятелка – Сийчето от Симитли. Но и тогава усещах, че се луташе и не бе щастлив с нея. Тя пък така хлътна по него, че започна да му намеква за женитба – сякаш тя бе мъжът, а пък той жената. Един ден, когато тя го бе стиснала в удушаващата си прегръдка, му каза за пореден път, че го обича и иска да и бъде последният приятел и бъдещият съпруг в живота й! Имала къща в Симитли, кола от баща си щяла да получи и чеиз била натрупала. Това преля чашата на Митковото търпение и го накара да се изтръгне от желязната й прегръдка, за да избяга и повече да не я види!

След това виждах Митето около година да се занимава с различни девойки просто ей така, без да търси сериозна връзка. Някои от тях бяха всъщност девойки, преди да го срещнат. Но той някак си вече не се престрашаваше да започне нова връзка, защото явно Сийчето го бе уплашила с мераците си за женитба.

Когато студентският живот на Митето приключи, настъпи сив и тъжен период и за двама ни. Всеки един от колегите му тръгна по житейския си път, купоните свършиха, и Митето също започна да се лута. Намери си работа като майстор на дюнери в центъра на София, където работеше по 12 часа на ден и даваше нощни смени по 10 часа. Връщаше се в къщи пребит и имаше сили само да се изкъпе, нахрани и да се бухне в леглото. В този период често стоях в един ъгъл в спалнята на Митето и събирах прах. Само понякога, когато той имаше някаква енергия, ме грабваше и свиреше тъжни мелодии. Притеснявах се за него, но нямаше как да му помогна!

След дюнерите моят собственик отиде да работи като продавач в магазин за ел.уреди, след това стана охрана в един колбасарски цех и в даден момент си намери работа в библиотеката на Медицинска академия. Радваше се много, защото бе работа по специалността му, но заплащането бе ниско и затова се принуждаваше все още да работи в колбасарския цех. Покрай библиотеката Митето леко живна, та даже се влюби в една негова колежка, която за негово съжаление бе омъжена. Въпреки това той се носеше на крилете на някаква невъзможна любов и затова в този период често свиреше!

Но моето пенсиониране настъпи след няколко години, когато Митето се влюби в някаква жена от западния свят, от който идваше музиката, която понякога Митето свиреше с Радослав. Ами то в даден период вече не бе забранено да се прави, защото разбрах, че страната на Митето, България вече се числяла към този свят. Странна работа! Никога няма да мога да ги разбера тези хора, защо така се делят!

След влюбването в Матилда, както се казваше госпожицата от Запада, тя дойде през един месец юли за десет дни в България. Тези десет дни промениха из основи живота на Митето. А и моя! Пламна такава любов между двамата, че от десет дни ваканция, двамата прекараха поне пет дни в леглото. Струните ми често вибрираха от звуците, които издаваха и двамата, търкаляйки се в леглото и понякога, без да искат, ме подритваха по време на така наречената им любовна човешка игра – нали стоях до леглото в един прашен ъгъл.

След като Матилда си тръгна, Митето се натъжи и пак ме грабваше, за да си излее мъката с меланхолично-романтичните песни, които пееше. Виждах го често да се обажда на Матилда, говорейки на езика от песните на “Бръмбарите” и “Търкалящите се камъни”. Три месеца по-късно той замина за Белгия! Не бях чувала това име, но разбрах, че Матилда живеела там. През това време започнах да усещам, че остарявам. Никой не ме докосваше и от влагата в неотопленото помещение усещах, че резонаторната ми кутия започна да проскърцва и боята и започна да се пука. Грифът ми се изкриви и струните ми ръждясаха.

След два месеца Митето и Матилда се върнаха. Бяха още по-щастливи от предния път! Останаха за три седмици, които бяха щастливи и за мен! Митето организира няколко купона с приятелите и семейството си, по време на които свири много на мен! Независимо, че ми бе сменил струните, той усети, че бях започнала да остарявам. Въпреки това ме галеше с любов и даже пак ме целуна по резонаторната ми кутия.

След завръщането си в Белгия, Митето и Матилда заживяха заедно. След връщането им следващата година разбрах от разговорите им с приятели, че са се оженили. Аз продължих да си седя в същата стая и в същия ъгъл, умирах от скука и се задушавах от прах. Една година по-късно Матилда и Митето пак дойдоха. Тя беше бременна! Зарадвах се и исках да им го кажа, но нямах уста!

Следващата лятна ваканция те дойдоха с първородното си дете. Струните ми се вълнуваха от радостните разговори, които водеха Митето и Матилда с членовете на неговото семейство и приятелите си. Не е лесно да си застаряваща китара, но е чудно да доживееш до дълбока китарна старост, за да видиш как притежателят ти от малко дете се превръща постепенно в млад успешен мъж и баща на едно прекрасно дете.

Сега вече спокойно могат да ме хвърлят на бунището!