Миг от безвремие по детските пръсти на Яна Панова

Миг от безвремие по детските пръсти на Яна Панова

Мога да заявя от позиция на личен опит, че нищо не е по-дразнещо от това да отъждествяват произведенията ти (т.е. библиографията) с теб самия (т.е. биографията)... Е, като редактор на настоящата, дебютна книга на Яна Панова, ще си позволя да направя тъкмо това ‒ или поне да обединя впечатленията си от личното познанство с прочетените произведения.

Познавам Яна от участието й в конкурса за младежка проза и поезия “Петя Дубарова”, както и от съпътстващите го работилници по творческо писане. Тези срещи с талантливи младежи от цялата страна са шарени и шумни, на тях се пише, обсъжда се, вдишва се с пълни гърди лятно, морско вдъхновение. Всеки участник пристига със своята собствена раничка, натежала от важни заглавия, любими думи и вече пооформени представи за писането. Някои от тези начинаещи автори веднага отварят раниците си и изсипват всичко на масата. Други охраняват своите съкровища по-предпазливо ‒ само от време на време издават по някоя буква от тайния шифър, необходим за правилно разчитане на творчеството им. Яна е от вторите.

Когато се запознах с нея ‒ и с текстовете й ‒ две неща ми направиха впечатление. И двете вероятно звучат донейде клиширано. Първото е, че Яна пише учудващо зряло за възрастта си. Голяма част от тийнейджърите, които пращат произведения за “Петя Дубарова” (и други сходни конкурси), изпитват една настойчива, съвсем адекватна на възрастта и интересите им потребност ‒ да надскочат годините си, да облекат в думи цялата тежест на внезапно връхлетелите ги емоции, впечатления, житейски прозрения... Обикновено тези първи опити звучат очарователно детински ‒ по страниците щъкат пияници, наркомани и престъпници, които се оплитат в неправдоподобни сюжети и декламират патетични реплики като “Едно време аз също бях добър човек, ала животът ме прекърши!”.

Разказите на Яна са сред малкото изключения от това правило, които познавам. Те са зрели по начин, който няма нищо общо с младежката нужда от доказване на височина чрез изправяне на пръсти. Тук откриваме персонажи, които ни стъписват със своята плътна човечност, и ситуации колкото извънредни, толкова и приземени, достоверни. На места в тези истории прозират психологически бездни, които ‒ все още в зародиш, както подобава на една дебютна книга ‒ отпращат към силния почерк на автори като Блага Димитрова и Ивайло Петров. А някъде в тягостния, сякаш изначално присъщ мрак на човешкото преживяване проблясва и обнадеждаващата, задължителна светлинка на надеждата...

Като привърженик на прозата, мога да пиша още за тези разкази, но истината е, че ‒ и това е второто обещано клише ‒ Яна проявява еднакъв талант и в прозата, и в поезията. Нещо повече, тя е един от малкото примери, които ми хрумват за съвременен дебют с усет към класическото стихосложение. В поезията на Яна се натъкваме отново на познатата от разказите й склонност към интроспективно, свръхфокусирано наблюдение, но тук то е успешно преведено на лирически език ‒ насочено към личния опит и освободено от хем натежаващата, хем предпазваща дегизировка на белетристичния персонаж. И обратно, в разказите на Яна откриваме една склонност към метафорично орнаментиран, поетично звучащ изказ, който често е доказателство, че авторът на разкази пише и поезия.

Дали тепърва Яна ще припознае като по-своя една от тези жанрови пътеки, както обикновено се случва? Дали пък няма, напук на очакванията, да продължи да се развива със сходен успех и в двете? Вероятно на тези въпроси може да отговори само времето, а и няма особен смисъл да го пришпорваме. Предстоят още предостатъчно младежки мигове за преживяване, за отпечатване по пръстите, преди те да хванат отново химикалката... Независимо какво ни предстои да прочетем за в бъдеще от Яна Панова ‒ поезия, проза или пък нещо трето ‒ аз лично ще го очаквам с интерес. А ако случайно се чудите защо си позволявам в това встъпление да ръся свободно клишета, обяснението е просто: знам, че на следващите страници те липсват.

------------
Яна Панова, “Мигове по детските ми пръсти”, разкази и стихотворения, изд. “Либра Скорп”, Б., 2025.
------------