За материалните, душевните и духовните хора...

За материалните, душевните и духовните хора...

Има хора, които са ориентирани основно към материалното измерение на този свят и на човешкия живот. За тях няма особена нужда да пиша – ясно е какво най-вече ги вълнува и как живеят...

Има и хора, които се намират на друг, по-висш етап на развитие. Те също не са малко. Наричам ги условно “душевни”. Те са много чувствителни и лесно уязвими. Много често са тъжни и дори отчаяни, търсят, но не разбират все още смисъла на живота (си), търсят, но не живеят все още с Любовта... Стремят се към нея, но не я познават добре. Като малки деца са, прохождащи в духовния живот, тепърва проглеждащи с духовното си зрение и още неопитни, и затова често залитат и падат, и плачат... И имат нужда от подкрепа и напътствие от някой, който е напреднал. Често се нуждаят от утеха, а и от сърдечна и умствена почивка, защото трудно издържат и не са свикнали с интензивността на истинския вътрешен живот. Те изразяват най-вече Душата, а тя се нуждае от Духа, тя се лута понякога, тя се учи и се развива... В нея е вложен стремежът към Доброто, но е нужно време, за да се научи тя къде да го намира и как да го прилага в земната действителност. В материалното измерение. Вярват в Бога и безсмъртието, но не са сигурни, че те съществуват наистина. По-скоро искат да вярват и да узнаят за тях... Чакат откровение. Често душите копнеят за онзи свят и искат да си идат у Дома, без да разбират, че тук трябва да бъдат сега и че са дошли с причина. С цел. Дори с мечта...

Най-малко в нашия човешки свят, разбира се, са хората на Духа. Те са като истински слънца, макар че не всички могат да видят красотата и светлината им, и да се стоплят от огнената им същност.  Те са устойчиви на житейските бури и уравновесени в себе си. Не са податливи на отчаяние, нито на омраза, нито на завист, нито са дребнави и обидчиви. Те са възможно най-широко скроени, според мярката за Човек. Те помагат на другите хора, а ако имат нужда от помощ – търсят я направо от Бога, без посредничеството на други хора. Те гледат през Неговите очи нашия свят от време на време и черпят от Неговите мъдрост и Любов, предавайки ги след това на хората. Те са истински служители и посредници. Те съзнателно търсят и намират Доброто. И винаги него избират, когато е нужно да се направи избор и да се вземе решение. Вътре в себе си знаят кое е доброто за всички – истинското добро. Пазят чистотата си. И храма на сърцето си. Виждат и разпознават зрънцето Истина във всички народи и всички религии и не водят спорове и войни.

Прощават.

Молят се.

Не се отчайват.

Помагат.

И чакат не смъртта, а безсмъртието и живота отвъд този свят.

Не вярват в тях, а знаят за тях.

Обичат.

~

Разбира се, никой от нас не е само един от тези три типа хора “в чист вид”, както се казва. Всички сме смес – човешка история...

И у всеки е заложено да премине на следващия етап, рано или късно. И да развие нова чувствителност, ново знание, опит и нови сетива за живота и света...

Има материални хора с проблясъци на душевност.

Има душевни хора с проблясъци на духовност.

Има и духовни хора, които са почти като Ангели на този свят...

И всеки е призван да се прероди. Утре да бъде нещо повече от това, което е днес... Всъщност това е естественият ход на Живота.

... Нека утрешният ден ни види преродени!...