Лалка Павлова за историческите романи на Яна Язова. Публикацията е по повод 50 години от смъртта на Яна Язова и 35 години от издаването на трилогията й “Балкани”.
Поезията на Валери Петров има специфична, само негова си поетическа стилистика – близка е до разговорния стил с естествените му речеви конструкции, които всекидневно използваме в комуникацията помежду ни.
В края на единствената си собственоръчно написана автобиография, достигнала до нас, 23-годишният тогава Дамян Дамянов изповядва: “Стихове пиша с единствената мисъл да съборя стената между себе си и света. Ако успея, това ще бъде моята награда.”
За младия български читател в нашето съвремие поезията на Георги Джагаров е непозната вселена. За по-старото поколение името му предизвиква спомена за патриотичната му лирика – “Земя като една човешка длан...”.
Лалка Павлова за българския обществен живот в епохата на Възраждането през погледа на Любен Каравелов. Публикацията е по повод 190 години от рождението и 145 години от смъртта на Любен Каравелов.
Поемата “Любов” на Миряна Башева (изградена от 244 стиха) няма нищо общо с познатата ни любовна лирика, защото в нея поетесата по своеобразен начин интерпретира и граждански, и философски, и теологични, и нравствено-етични проблеми. Лирическият й сюжет представлява своеобразен диалог на авторката с нейния любим...
След Елисавета Багряна най-популярната поетеса у нас и в чужбина е Лиляна Стефанова. До момента на създаването на поемата “Два портрета” тя вече е издала повече от 50 книги, преведени на 31 езика, като общият брой на тиража им надхвърля един милион екземпляра.
Фрагмент от монографията на Лалка Павлова “Съдът на историята – “Случаят Джем” от Вера Мутафчиева”. Публикацията е по повод 95 години от рождението на Вера Мутафчиева (28 март 1929 – 9 юни 2009).
Откъс от монографията на Лалка Павлова “Българският космос в трилогията “Балкани” на Яна Язова”. Публикацията е по повод 50 години от смъртта на Яна Язова (починала на 9 юли 1974 г., на 62 години, в гр. София).
Лалка Павлова представя задълбочен литературно-критически сравнителен анализ на два романа, посветени на личността Стамболов: “Ангел или Демон” на Александър Томов и “Стефан Стамболов: Воля за държава” на Бойко Беленски.
