Анализи

Проблемът за тоталитета и неговата загуба в състоянието на дисоциираност неминуемо извиква на помощ една вече експлоатирана тема за архетипите на целостността и символите, които препращат към нея. И ако Юнг вижда непрекъснатата изява на тези архетипи (на целостността) в продуктите на несъзнаваното, то колко по-голямо основание би могло да се търси за това във фикционалната, фантазната и неподатлива на психологическо обяснение продукция, наречена литература.

Цялата литературна теория е единодушна, че митологията и в частност митологизмът в литературната продукция изживява своя същински ренесанс във века на Романтизма. До голяма степен заслуга за подобна нагласа има Фридрих Шлегел, който изключително отъждествява романтичната позиция с тази на гръцката античност, доколкото в неговия исторически оглед на духовните “ситуации” във времето, категорично е наблюдението за постигнато равновесие между природа и дух в живота и културата на древните гърци...

Романтизмът е онзи духовен възглед, който надхвърля собствените си хронологически измерения, за да се прелее отвъд всякакви времеви хоризонти и да се превърне в абсолютна отнесеност към чувството, към другото сетиво, онова, което ни свързва с неземното ни битие. Пак това свързващо звено е в основата на едно непрестанно търсене на нещо, което никой не знае какво точно е, защото “нещото” е отвъд интелигибелните същности, тоест няма умопостижимост.