Анализи

Христо Фотев завеща на българската поезия най-точната и най-впечатляващата поетическа визитка: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас.

Двете значими литературни събития на 2005 г. се случиха в академичните среди – “Изгубените магарета” от Валери Стефанов и “Амазонката на Варое” от Боян Биолчев. И колкото и различни по тематика, проблематика, тоналност и стилистика да са двете книги, те са симптоматични за едно – българската литература от началото на този век предполага не само талант и блестящо перо, но и висока (в най-добрия смисъл на това свръхнатоварено със семантични отсенки прилагателно) ерудиция, култура и образованост...

Формално погледнато, книгата "Критически етюди" не може да получи точен жанров статут - сборник статии, писани от авторката  по различно време, по различни поводи и работещи със съвсем различни обекти. При по-задълбочен прочит обаче се оказва, че сборникът критически етюди на София Ангелова търси легитимацията на литературата за-себе си, тоест книгата дава възможност за преосмисляне на реални и практически натоварени въпроси, задавани на себе си от всеки от нас като читател

Проблемът за тоталитета и неговата загуба в състоянието на дисоциираност неминуемо извиква на помощ една вече експлоатирана тема за архетипите на целостността и символите, които препращат към нея. И ако Юнг вижда непрекъснатата изява на тези архетипи (на целостността) в продуктите на несъзнаваното, то колко по-голямо основание би могло да се търси за това във фикционалната, фантазната и неподатлива на психологическо обяснение продукция, наречена литература.