Третата среща на високо равнище на народите от Америка беше контрасреща на Организацията на Американските държави /OAS/, на която се явиха 34 държавни шефове на същото място и по същото време. Никога досега изолацията на пристигналия с външната си министърка Буш, не е била тъй очебийно ясна. С неодобрението на Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела ALCA в първоначалната си форма бе провален, но не съвсем към края.
Неотдавна на тази тема видният професор философ д-р хонорис кауза ХАЙНС ХАЙНЦ ХОЛЦ изнесе лекция на едно организационно мероприятие на “РОТФУКС” в Рощок, на което присъстваха и много младежи. Във февруарския брой на “РОТФУКС” № 85 е поместена дописка, в която са отразени основните и най-важни мисли на лектора. Дописник: Франк Мюлефелд.
Нашата среща засяга една много актуална дискусия, която започна в 1990 година /през времето на “нежната” контра-революция/ с глуповато простичките думи на един бивш германски федерален министър: Маркс бил мъртъв, а Христос – жив...
Името на крайцера “АВРОРА” е неделимо свързано с ПОБЕДАТА НА ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ от преди 90 години. Построеният в 1897-ма стоманен колос и влязъл на служба в 1903-та във военно-морските сили на Русия се е числял тогава към най-съвременните и бързи бойни кораби от тази класа. Бойното му кръщение става в Руско-японската война (1903-1905)...
Останалите верни сили на научния социализъм в света тази година ще отпразнуват 90-годишнината на Великата октомврийска революция. Въпреки че възникналото под нейно влияние революционно движение в Европа първо претърпя поражение, знанията и опита на руските комунисти са от основно, принципно значение и продължават да служат за ръководство и действие на работническата класа и нейните съюзници в борбата им за социални промени и добруване...
Сред многото имена на писатели, с които се гордее нашата литература и които са наша опора в дни на покруса и наше вдъхновение в дни на възход, името на Иван Вазов заема почетно място. Това признание той заслужи с целокупното си творчество, в което присъстват произведения с най-разнообразна тематика и от най- различни жанрове. По географски обхват те покриват цялата територия на България – тази, която днес е в границите на страната ни и тази, която по силата на несправедливи договори остана зад нейните предели, но където са живеели и живеят хора с българско самосъзнание. На Тракия, на Македония и на Добруджа той посвети много от стихотворенията си.
По цялата земя имаше един език и един говор… И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а нà, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим[i] там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. (Битие, 11:1,6)
С появата си в края на 1906 г. стихосбирката “Сън за щастие”, от една страна, обогатява жанровия регистър на българската лирика, а от друга – откроява със своите смислови внушения някои от съществените черти на Пенчо-Славейковата поезия...
Човек като отиде при човек... За какво отива човек при другия човек? Да си побъбри за едно-друго, за времето, за цената на хляба, но извън всякакво съмнение – да открие другия. От всеки може да се “купи” нещо, но общуването със знаещия е особено полезно за любопитната, за жадната за знания човешка душа. Не става тъй – при кого сме отишли, за да се насладим на мъдростта му, той какво прави? Отвежда ни при други хора и чрез тях говори за онова, което сме срещали, но за нас останало невидяно...
Нека припомним словосъдържанието на нашата азбука: Азъ, Буки, Веде, Глаголи, Добро, Ест, Живети, Дзело, Земли… Всеки българин ще каже, че почти разбира отделните думи. Но дали азбуката е наистина разказ, поучение, напътствие?
“Когато чуя думата “култура”, се хващам за своя пистолет”. Явно тази крилата фраза на Йозеф Гьобелс, министърът на културата на хитлеровото правителство, е послужила за вдъхновение на сегашния български министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, разпоредил затварянето на интернет сайта за литература “читанка.инфо”...
