Левицата се завърна

В началото на декември 2005-та десетки хиляди от цяла Америка се срещнаха в аржентинския Мар дел Плата, за да кажат НЕ на Бушовата “общоамериканска свободнотърговска зона” /ALCA/, а също и на неговата военна политика.

Третата среща на високо равнище на народите от Америка беше контрасреща на Организацията на Американските държави /OAS/, на която се явиха 34 държавни шефове на същото място и по същото време. Никога досега изолацията на пристигналия с външната си министърка Буш, не е била тъй очебийно ясна. С неодобрението на Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела ALCA в първоначалната си форма бе провален, но не съвсем към края.

Със сключването на двустранна търговска спогодба /Мексико, Чили, Доминиканската република/ САЩ вече от известно време се опитват да реагират на нарастващата съпротива.

Третата среща на високо равнище на народите от Америка в своята заключителна декларация изискваше “незабавен и окончателен” край на преговорите за ALCA и на всички двустранни и регионални договори за свободна търговия. В този документ бе отхвърлено осъществяваното от САЩ милитаризиране на континента, както и присъствието на американски военни части и преди всички на Джордж Буш, който е охарактеризиран като главен двигател и застъпник на Неолибералното верую. В документа се предявява настоятелно искане за екстрадиране /предаване/ на терориста Посада Карилес и освобождаване на петимата кубинци. Докато Куба не участва в срещата на високо равнище на OAS, защото по настояване на САЩ още от 1964 година тя е изключена от тази организация, за първи път на сегашната среща взеха участие 300 кубинки и кубинци. Върхов момент от многобройните мероприятия и протести бе присъствието и появата на венецуелския президент Хуго Чавес. “Левицата се завърна” и “Социализмът гради, докато капитализмът руши” заяви Чавес още преди срещата. В своята двучасова реч пред 50 000 слушатели в стадиона на Мар дел Плата той призова към изграждане, основаване на “една ЮжноАтлантическа Договорна Организация” /SATO/ като противовес на НАТО. Той предложи на 33-та американски шефове да заместят ALCA с един латиноамерикански алианс /съюз/ срещу глада /AL-CHA/.

Силното присъствие на Чавес щяло да разруши основаната работа се чуват скепзабележки от някоя част на движението. “Не Чавес, а световният социален форум има проблема да формулира своята алтернатива”, е мнението на бразилския социолог Емир Задер, поместено в “TAZ” /германски ежедневник – бел.прев./ от 4 ноември 2005 г. Не станало ясно какво предлага световният социален форум за света, за Латинска Америка. Чавес в това отношение бил по-напред. Задер критикува, че движението на социалния форум искало да се организира само от гражданско общество. “Те пропущат напред не само важни политически сили, а и стратегически въпроси. Измъкването на социалните сили не довежда автоматично до алтернативи към неолибералния модел и още по-малко към борбата срещу войната”. На тези размисли третата среща на високо равнище на американските народи отговори с многообещаващи импулси.

От списанието “Куба си”, брой 1, 2006 стр.4, Райнхард Тииле
(Превод: д-р Рачо Рачев)