Цикълът “Есенни мотиви” сдържа пет лирически миниатюри, които са писани по време на престоя на Пейо Крачолов – Яворов в Анхиало, днешното Поморие, от август, 1898, до септември, 1900 година. За младия 20 – 21-годишен поет това е период на първи сблъсъци и разочарования от живота. Тук, в Анхиало, той написва онези свои 29 стихотворения...
В град Елена все още живее споменът за чорбаджи Юрдан Хаджипетков Тодоров (1848-1931). Син на известния “тежък” търговец Петко Тодоров, който въртял търговия с Цариград, Виена, Милано и Лион, той се изучил в най-реномираното за онези времена училище – Робърт колеж в Цариград...
На 3 юни 1873 година в Сливен тържествено бил посрещнат дядо Серафим – не само първи владика на града и епархията, но и символ на възродената след петвековно обезличаване българска православна църква. В книгата си “И стана ден” писателят Цончо Родев описва това събитие подробно, по запазени свидетелства...
В първите години на новото хилядолетие у нас започват да излизат изследвания за дигиталното публикуване, като все още фокусът е съсредоточен върху електронните издания. Така през 2003 г. излиза изследването на Тодор К. Тодоров „Електронни книги“ (В. Търново, Астарта, 2003), а десет години по-късно същият автор публикува и монографията, в която продължава проучванията си...
Тази статия има за цел да опише принципите на действие, характерни за регулацията на поведението, изхождайки от способността за възприятие, която се явява свързващото звено между вътрешната среда на живия организъм и външната среда (обкръжаващият го свят). Именно тази способност – да се трансмират външни стимули според вътрешни потребноти), предопределя успешното взаимодействие между организъм и околна среда...
Тази статия има за цел да опише как се развива човешкото око в продължение на стотици и милиони години. Структурите на окото са толкова сложни и прецизни, че е трудно да се допусне то да се разглежда като еволюционен продукт. Въпреки това, има достатъчно аргументи, потвърждаващи еволюционният произход на очите...
На латински език сензус (sensus) означава усет (усещане). Поради широкото използване на латинския език в медицината, думата “сетивен” често се заменя със “сензорен”. Същата дума (усет, усещане) на гръцки език е естезия.
От исторически запазени сведения и научни изследвания знаем, че известните родове зографи и резбари дълги години, от поколение на поколение са предавали занаята, който до голяма степен се е оприличавал като семеен. Синовете, чиракували семейния занаят, учели се от бащи и по-големи братя, следвайки стриктно написаните ерминии...
Целта на тази статия е да се разгледат някои основни възгледи по отношение на познанието, тръгвайки от древни философски идеи, оставили отпечатък до наши дни, и допринесли за обогатяването на философската мисъл. По-специално, акцентът е върху връзката между сетивното и рационалното познание –дали те са два напълно различни компонента на човешката психика, или сетивата са прекият източник на познание?
Образът на героя, на Апостола, не знаем дали ни е нужен днес и какъв щеше да бъде, но ние нему не сме никак нужни. Апостолът е невъзможен в нашето безумно време. Време, пропито от невидима и много по-страшна война – там, където злото приема образ на добро.
