Е-списание

Една жена, която те обича

преди 2 седмици 2 часа

Една жена... Желае те безумно...
Лекува те с Душа и със Сърце...
Със мисъл те докосва нежно...
И иска да е в твоите ръце...

В съня

преди 2 седмици 2 часа

Ще те прегърна нежно във съня...
И тиха ще съм. Знаеш колко ми е трудно...
Аз все бърборя хиляди неща...
Дори когато спя... Искам те безумно...

Безтегловност

преди 2 седмици 2 часа

Нямо кино, картина поредна...
Ден намусен, утро в мъгла...
Силует без лице и без име...
Две ръце и една тишина...

И ме боли...

преди 2 седмици 2 часа

Не искам да усещам, но усещам...
И мамка му! Така боли...
Опитвам се, да си втълпя, че грешно...
Душата ми във тишина кърви...

Тревогата за настоящето и бъдещето на земята и човечеството в поемата на Кирил Кадийски “Изгнаник на земята”

преди 2 седмици 2 часа

Според учените Земята (като част от Вселената) се е формирала преди около 4,5 милиарда години. Човекът, който единствен от всички живи обитатели на нея е успял да развие своята интелигентност, я превръща в свой дом...

Поетична автобиография

преди 3 седмици 2 часа

От село съм. Там – много отдалече.
От Орешник съм, свито под Сакар.
А дядо ми във детството ми рече:
Осланяй се на своя си дувар!

Дилема

преди 3 седмици 2 часа

Аз не съм градинарят на Господ.
Не поливам библейски цветя.
И вратите на Рая – залостени
ще намеря, щом грабне ме тя –
тази, с черната роба, с косата.

Недосънувано стихотворение

преди 3 седмици 2 часа

Тихо скитам из село с уморени нозе,
с изподраскано чело. Тъй сънят ми ме взе
и отведе ме в къщи, във един топъл свят.
После тихо завръща колелото назад.

Покрив

преди 3 седмици 2 часа

Плете си паяжини времето
и трупа залъгалки.
Остава в него само семето
на истините малки.

Наточи ми от виното, мамо

преди 3 седмици 2 часа

Наточи ми
от виното, мамо!
Напълни
остарялата бъклица!

Страници