Наточи ми от виното, мамо

Наточи ми от виното, мамо

Наточи ми
от виното, мамо!
Напълни
остарялата бъклица!
Та задуха ли
вятър през рамо,
да не казваш,
че вече си пътница!
Да усетиш
в ръцете си още
как от вятъра
виното пее,
както някога,
в късните нощи.
Че животът
докрай се живее.
Под навеса
с таванчето чамово,
уморен,
аз до теб ще приседна.
Ще запея
след виното, мамо...
Както с татко
ти пях за последно.