Познавам морета,
които тежат върху дъното.
Животът във тях е прелял и ги пие отвътре.
В душите им хората хвърлят боклука си пътьом
и вадят храна от недрата на тяхната същност.
Не мога да се сетя откога обирам праха в тази стая? Захвърлиха ме тук преди години и повече не се сетиха за мен. А животът ми преди това бе толкова интересен! Собственикът ми, Митко, години наред ме разнасяше къде ли не, а сега си седя тук и само разни мишоци и насекоми се разкарват покрай мен и влизат в мен, без да съм ги канила...
Този красив интимен вопъл – цветен взрив на литналия във висините копнеж и обещание за нежност, пулсира в новата книга на Елка Бърдарова “Когато си далеч от мен...” (2025 г., Morrisville, North Carolina, USA) Панорама, цветно разкриваща творческия й хоризонт в рамките на близо две плодоносни години, с уточняващо подзаглавие “Любовна лирика и още нещо...”
