Есента на 1959 година. Първият “учебен” ден като първокурсници студенти медици. Събираха ни в Медицинския институт, София, за селскостопанска студентска бригада в провинцията, нещо обичайно за онова време.
В ръцете на интересуващите се читатели е новият сборник на Банко П. Банков “По реката на времето – отзиви и анализи”, изд. “Фастумпринт”, С., 2024 г. Сега в него авторът, чудесен белетрист, е събрал над 50 свои критически текста, писани в различно време и за различни творци: някои от които продължават да са сред нас, а други – преминали в измерението на литературната памет.
Ивайло Диманов не е творец, който се вписва само в определението “поет – бард” като част от т.нар. автори на “изпята поезия”, въпреки че голяма част от живота му е свързана с музиката и китарата. Неговият поетичен свят е многопластов, философски наситен, саркастично язвителен и житейски мъдър.
