Медитация

Медитация

Не умея да изразя може би, равностоенето,

ни стъписването, ни отчуждението. В оранжерията
времето зашеметява персонала и производството.
Жива да продължава дори за тревата не е лесна работа
под кръстосания огън на студа и безразличието, структурираното
нищо, треските на неназованото, електронното
безсмъртие, езиковото пиратство, сразената различност
на чумберата, охладена, с изтръгнати шипове,
в съд от кристал от Бохемия, стръвната мисъл
без скрупули, изчезването на планктона.

Да продължаваш. Да засееш ябълкова семчица

в ревматичната длан на деформирана сребърна кана,
да откриеш, когато покълне, едно тайно влажно кътче
в Западен парк, да рисуваш в погледа лицата
на децата си, на предците си, на ближните, на любимия.
Да отпуснеш съзнанието и сърцето.

Да видиш морето и планината през поройния дъжд на октомври
със своите собствени очи късогледи, да чувстваш
подплашените мутации на плутония и оловото,
наброските на други метаболизми в засегнатите райони.

Да чуеш песента на синята сипка
сред главните догарящи храсталаци жълта акация,
да си припомниш празника на плодородния хумус
и прогизналите стрехи на покривите.
Да се усмихнеш. Да не плашиш.

Утринта просветлява.

Над каменните трилобити в отбранителна спиралообразна позиция,
над омагьосаните спящи красавици. Въпреки оксидативния стрес,
суеверията на компютърните чипове и слабосилното мислене
утринта просветлява.

Спри и чувствай.