Изумрудената лирика на Джина Дундова-Панчева...

Някой би запитал: „Защо изумрудена?“ Ще отговоря веднага – с втъканите в стиховете й мъдрост и копнеж за щастие, за любов и емоционална взаимност изумрудът с магичните си качества сякаш най-точно отразява творчеството на Джина. С което, струва ми се, в процеса на днешното книгоиздаване и противоречива духовност е благословено, встрани от мимолетния порой на имена и заглавия. И олицетворява създателката си като интелектуален лъч на днешното време – умело съчетаващ тематичните, моралните, и емоционалните си послания в папирусите на класическия стих. На римуваната словесна песен, така желана от изгубения в сивотата на делника читател...

Тези мисли са породени от поредната книга на Джина „От сенки слънце си направих“, С., БП, 2023 г., изградена от взаимно допълващите се части „Паралелен свят“, „Пролетно почистване на душата“, „Рапсодия в бяло“, „Любовта на морето“, „Животът продължава“, „Цветен дъжд“. В тях пулсира същността на съвременния човек, вграден в цивилизационния модел на своето столетие. Носител и изразител на общите психологични контури в тленния хорски поток и сред вълните му – на личностното „аз“, търсещо своята отличима индивидуалност. И нека допълня – на озарената жена, чиято лира винаги носи своя нежен отпечатък върху грапавите контури на живота. А той пък, веднъж разтворил двери за (не)предначертана ни орис, изисква от нея много повече нравствени сили, осъзнат стоицизъм и... мила дарба да ни възкреси, когато от делнична умора клюмнем встрани край пътя. Защото, както сама Джина изповядва,

Поетът в мен е странник сред звездите,
поетът в мен възторжено шепти.
Защо е тук за кой ли път се пита
и някакви мелодии реди...

Поетът сътворява незабрава
за своите и чуждите следи,
защото неусетно чудо става,
когато в думи някак ги вгради.
„Поетът неслучайно е роден“

Стиховете на авторката се подреждат в ярка, цветна галерия на космическата извисеност и бързия реалистичен щрих; кристално звънят библейските завети за доброта и взаимност; мимолетното униние отстъпва място на възторжената радост, а природата често доминира по редовете не само като фон. Тук, в тази книга с избрани стихове, присъстват още волността пред тъгата за отиващия си пореден ден; семейството, ликовете на свидни люде, децата. И разбира се – любовта, винаги надмогваща дебнещата я раздяла. Защото е безсмъртна, а обичаният човек, макар и понякога далече, е неотменно до теб. Или пък не е, но тя, любовта, си остава вечна. Оптимистична, макар през ридание:

Моя късна любов, неочаквана,
неуверена, смешно ранима,
след пороя от грешки отчаяна,
щом си спомняш за мен – намери ме.
Чувствам, идваш при мене нетърсена,
Очарована палаво тичаш...
Ще отворя вратата и в тъмното
ще те пусна в сърцето си скришом.
Че в живота ми дълго те нямаше,
даже вече почти те забравих
и без тебе усмихвах се някак си,
но от радост ли беше... Едва ли.
„Моя късна любов“

Редящите се пред погледа ни покоряващи картини на изповедност, на душевна и духовна красота, сполучливо се подреждат в панорама на онзи първичен идеал, кодиран в нас от Създателя. На смисъла да съществуваме и вдъхваме живот на следващите поколения с надеждата да не бъдем забравяни. Да им бъдем все така близки и необходими през пръстта, в чиято пазва някога ще се скрием. И да кънтят в гаснещото ни съзнание познатите стъпки по пътища, дарени им от нас, за да достигнат мамещия хоризонт... Но предреченият финал е още далече, той просто е нежелан и отсъства в лириката на Джина! Мислите за него са запратени в дъното на паметта, отстъпвайки място на яркия, заслепяващ слънчев миг. Озаряващ мамещата тайнственост на света през безкрайния Атлантически и Индийски океан и нос Добра надежда до Ушуая... Несебър, Созопол и най-желания пристан – прагът на дома. Специално искам да откроя обичта на Джина Дундова-Панчева към морето, „уловено“ като импресионистичен миг, или пластично осмислено във философските измерения на нещо вечно. Неподвластно на граници и епохи и съпровождащо планетата Земя във вселенското й безсмъртие. Джина е частица от неспокойната му същност и негов изповедник. Негова русалка-жрица, отнасяща соления му шепот до очарованите слушатели на плажа, скрит в повеите на ласкавия бриз:

Във постеля от слънчеви зайчета спи
неспокойно море и бълнува,
после нежно целува брега и шепти,
покорената суша сънува.

И в съня му са рибите цветни мечти,
а пък мидите – бели надежди.
В огледало прозрачно седефът блести,
а морето все нещо нарежда.

То върти се във свойто кораво легло,
със скали и рапани постлано,
а отблясъци слънчеви всичко било
заличават и в синьото плават.
„Морски сънища“

Завладяващата маринистика на Джина Дундова-Панчева е сериозен дял от духовното й присъствие в съвременната българска литература. А във всичко написано е излишно да търсим каквито и да било модернистични веяния, зад които прикриват творческата си немощ разни мъчители на словото у нас. Несъмнената поетична дарба на тази авторка е поднесена в стихове с овладяна рима и впечатляваща образност. Монологична, ала предназначена за широка мислеща аудитория, отличаваща се с много човечност и интимна изповедност. С верен усет за наблюдаваните от натура природни картини и с дълбоко вникване в психологията на съвременника, на когото е дарена. Споделеното по редовете е обагрено с полифоничност от чувства и настроения, каквито може да изповядва само много искрен и обичащ хората майстор на перото. Знам, че създаденото досега от авторката е принос в културната ни съкровищница и стъпало за бъдещи нейни поетични върхове. И дар за нас, човеците, улисани в хаоса на объркания, тревожен, чуждопоклоннически, но все пак и български ХХI век...

------------
Джина Дундова-Панчева, „От сенки слънце си направих“, изд. „Български писател“, С., 2023.
------------