* * *
Органичният живот изглежда е нещо
като крайното напрежение на материята,
непосилното й очакване
на проблясъка, който е тук и не идва никога.
Между реалността и нереалността /са ли нещо повече
от понятия?/
боли вдлъбнатото лице на безкрайното нечетливо.
Да го гледаш в очите, без да се разградиш, би ли било възможно? Да спреш в къмпинг извън себе си,
да усетиш дълбините на другия.
В прегръдката на глобалното горене.