“Порив на вятъра”. Роман, в който героите и събитията са взети неподправени от живота с цялата им многопластова противоречивост. Една разтърсваща житейска драма, в която добро и зло се редуват, понятията правилно и неправилно се преплитат в единен конгломерат, спуснат от Фортуна...
Българският културен институт във Виена е приютен в къщата, планирана и построена от Лудвиг Витгенщайн, философ, архитект и брат на собственичката. Тя е защитен паметник на културата, след като наследниците я продават на един бизнесмен-строител през 1971 година, имащ задачата да я събори и изгради голяма сграда за офиси на една застрахователна компания...
Ние сме дошли на този свят чисти и безгрешни, но се превръщаме в забързана съвкупност от клетки, носеща кръстове от амбиции, цели, успехи, грехове и заблуди, дори често не се питаме защо и как стигнахме дотук...
Запознах се... Не мога да започна тази история с този глагол, въпреки че ми се искаше да стане традиция в споделените ми истории на преводачка, защото запознанството е движение с насрещно движение, а не еднопосочна улица. Тази се оказа и задънена...
Запознах се с дядо Ицо в интензивното отделение. Извикаха ме да превеждам на български при един пациент, намерен в безсъзнание в градинка срещу университетската клиника във Виена, когото “Бърза помощ” докарала в моята болница и се събудил преди 5 минути...
Заглавието е заимствано от романа “Цвят на небе” на Диана Христова-Олива, а сега пред читателите е разказният й сборник “Да те целуне ангел” (2024). Самата авторка принадлежи, съвсем условно, разбира се, към “испанската” група на наши сънародници-писатели, трайно пребиваващи в този географски ареал...
Ателието беше наситено с миризмата на бои, които я упояваха леко, но тя обожаваше тези сеанси и позираше с удоволствие на художника. Той беше поставил статива в средата на помещението, близо до отворения прозорец, от който нахлуваше свеж въздух и нужната дневна светлина. Тя седеше на висок стол с облегалка и не отместваше поглед от определената посока...
На Задушница гробището се напълни с хора. Цветовете на хризантемите се разляха по гробовете и изпълниха въздуха с аромат на есен. Тополите покрай каменния дувар пожълтяха и започнаха да се ронят. Сипеха листата си, а вятърът ги диплеше по ъглите на тротоарите...
Когато болестта дойде, не заобиколи малкото село, закътано в планината, която сякаш го бе прегърнала в пазвата си. Скоро църковното клепало възвести смъртта на кръчмаря и страх натисна селските къщи. Те превиха покривите си под тежестта на каменните плочи и грозно увиснаха стрехите си...
Когато я удари за първи път, Дора си помисли, че е случайност. Толкова много го обичаше, че преглътна обидата, синините се скриха за няколко дни и животът им се върна в обичайните релси. Вторият път я завари неподготвена. Поводът бе някак измислен и той стовари вината върху нея...
