Намерена в превода. 1. Рождество

Намерена в превода
Разказ в три части
Част първа: Рождество

Ние сме дошли на този свят чисти и безгрешни, но се превръщаме в забързана съвкупност от клетки, носеща кръстове от амбиции, цели, успехи, грехове и заблуди, дори често не се питаме защо и как стигнахме дотук.

Запознах се с NN (No Name) в родилното отделение. Извикаха ме да превеждам на български при една пациентка, дошла да ражда в моята болница, която говорела само български. Ще я кръстя Мария, ще й дам името на родилката, станала икона, на която се покланяме и целуваме в нужда, въпреки, че е заслужила повече.

Винаги съм се впечатлявала как едно отделение, в което се излива толкова кръв, слуз, плаценти и сълзи, може да бъде така стерилно чисто, приветливо, и енергията на радостта да се носи от първия етаж и да крепи болничната, петнадесететажна сграда от седемдесетте години на миналия век.

На пръв поглед стаята на Мария изглеждаше притихнала в познатите колосани болнични завивки и лъснатия под. Само пъстрият поглед на Мария внасяше движение и разнообразие в белотата на картината.

– Како, добре, че дойде, че нищо не им разбирам пак.

– Ще Ви наричам Мария, защото тук сте приета без име и ще ми е по-приятно, ако нямате нищо против да се обръщам така към Вас за тези няколко минути, които ще прекараме заедно. Аз съм лекарка в тази болница и ще Ви помогна да разберете документите, които са Ви предоставени за подпис. Ще водя бележки какво съм Ви казала и какво сте ми отговорили и ще се подпиша заедно с Вас, като Ваш преводач.

– Какооо, за трети път съм в Австрия и ги знам нещата, но за пръв път си имам кръстница. Ша требва да ти идвам на Великден и да ти нося кокошка, пита и баница. Те тва е, давай да подписвам!

Замислих се за всички желани или нежелани деца, които след раждането си се озовават в някоя кофа за боклук. Каква Мария, какви пет стотинки! Трети път! Та това не е грешка, не е недоразумение! Белите ми обувки се сляха с белотата на стаята, която започна да ме поглъща, а аз да пропадам и да не мога да се контролирам. Трябваше ми въздух, а около мен стаята се изпълваше с гъст, черен дим и смрад на изгоряло бъдеще. Не! Не трябва да предполагам и да съдя. Не ми е дадено да съдя.

От 2001 г. в Австрия е възможно да се роди дете в болница анонимно, без майката на детето да посочва името си и от къде е. Този вид раждания гарантират здравето на майката и детето чрез медицински грижи и социални консултации. Възможни са и анонимни медицински грижи за майката преди и след раждане. След раждането първоначално грижата за детето се поема от Агенцията за подпомагане на детето и младежта. Майката има шест месеца след раждането да се яви, ако иска да отмени разрешението за осиновяване. Ако майката остане анонимна, осиновяването става законно. Има и друга възможност нежеланото бебе да не попадне в сметта – оставяне на новороденото в така наречения “бебешки люк”, наричан още “бебешко гнездо”. Люкът е свързан с аларма, която се задейства, когато има нещо вътре. Това “Нещо”, родено незнайно къде, е често премръзнало, увредено, полуубито от нежеланието да го има на този свят. Тъй като се предоставят медицински грижи за анонимни раждания, това определено е за предпочитане пред “излюпването” на бебето в домашни условия и поставянето му в “гнездото”.

Представих си как детето ще намери истинската си Мария, за нея то ще е дар! Нали децата си избират майките преди раждането? Защо това дете не е отишло директно при истинската? Знам, че енергията, която пътят носи, е по-важен от целта, а го забравям постоянно под влияние на емоцията. Това ще да е!

– Какооо, давай да подписвам!- Бях върната в действителността и трябваше да се държа професионално.

– Съжалявам, че трябва да минем процедурата и да Ви информирам отново, дори да не Ви е за пръв път – нямах представа колко време беше минало – Вие няма да видите детето след раждането, то се поема от Агенцията за подпомагане на детето и младежта. Имате шест месеца след раждането да се явите и да отмените разрешението си за осиновяване. Първият ми въпрос към Вас е: Вие по собствено желание ли сте тук?

– Како, сега ще ти обясня. Все така ми се случва. Уж са пазим, пък кво става? Надуя корема. И знайш ли колко ми искат в България за едно раждане? Кой ми обръща внимание там? Каква Мария, не вийш ли, че съм циганка? Захвърлят те в коридора и като го родиш, та изхвърлят и от коридора, па оня моя можи да ме изхвърли и от къщата. Второто ми така умря. В коридора. Мъка, како, мъка! Да не мислиш, че като го оставам, не го обичам? А тука гледай – хранят те три пъти на ден, прегледи, бели чаршафи, грижат се за мене, а после и за детенцето, ще му намерят добро място, ще е здраво, може и то кат тебе доктор да стане – усмихна се тя и сякаш светлина разби тъмнината в стаята. Отново се оказах в онази стерилна обстановка, но по-приветлива. Видях цветните рисунки по стените, малките цветенца по болничната й нощница

– Мария – пак я нарекох така – Вие имате право на психологическа грижа и подкрепа сега и след раждането. Ако имате нужда от такава, ще Ви трябва отново преводач.

– Да, бе! Защо да ходя на психиатър? Там ходят богатите, да се оплакват. Нито съм богата, нито има от какво да се оплача. И под секрет, тука дитето е в сигурни ръце. Няма да го продадат за хиляда лева някъде. Како, аз с какво да го гледам? В една стая сме всичките, а то сигурно ще има собствена стая, ще тича по зелени поляни и ще ходи на училище. То и аз ходих и много ми се учеше, но тогава времената бяха други. Нашите ми се подиграваха, че сме зубарка, а вашите не забелязваха, че се старая. Продадоха ме, но попаднах на добър човек, иначе нямаше да съм тук.

Тогава времената бяха други... Кои времена, бе, момиче, си помислих. Та ти нямаш и 18 години сигурно. Вътрешно й простих. Не мога да кажа, че я разбрах, защото моето мислене винаги ще доведе до планове и действия да се грижа за детето си. А дали тя не се грижи в момента по-добре от много майки, които са задържали децата си? Майчиното нещастие от изоставено дете беше победено от щастието, че си направила най-доброто за него.

Защо трябва да се случва това на толкова километри от родината? Все си мисля, че наболели въпроси трябва да се записват и списъкът да се дава за отговор на всеки, решил да става министър, народен представител, или да заема някаква ръководна позиция. Хубаво е да се знае позицията на народните избраници по наболели въпроси, а не после да се разчита на тяхното настроение да отговорят на една молба, или да я захвърлят в някое чекмедже, дори и с входящ номер. Случва се, защото искаме да откриваме Америка в дребните неща, а е достатъчно да се огледаме, протегнем ръка и да го вземем. Наготово измислено. Човечност е отговорът на всички възникнали въпроси. Ако я няма човечността в страната, от която идват тези майки, няма да има и божественото, не можем да ги назовем просто Мария. Така тази забързана съвкупност от клетки, носеща кръстове от амбиции, цели, успехи, грехове и заблуди ще си остане години наред NN.