Станка Николова

Станка Николова е родена през 1944 г. в с. Ивански, Шуменска област. Завършва българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работила е в сферата на образованието и културата в гр. Разград. От 2009 г. живее в гр. Пърт, Западна Австралия.

Автор е на поетичните книги “Спасена тишина” (1999 ), “Когато лятото отмине” (2005), “Водно огледало” (2017), “В прегръдката на залеза” (2019) и “Под Южния кръст” (2023).

Нейни стихове са публикувани в периодичния печат у нас, в антологиите “Българското слово на литературния глобус” (съставител Георги Николов), “Дъщерите на България по света” (съставител Людмила Калоянова), сборниците на Еврочикаго “Нестинари” и “Шарената сол на планетата” (съставител Мариана Христова.

Член е на Съюза на свободните писатели в България и от 2017 г. публикува редовно в техни антологии. Член е и на Лигата на българските писатели в САЩ и Конфедерацията на българските организации и дейци в чужбина и Салона за българска култура и духовност – Чикаго.

Спечелила е първа награда в международен конкурс “Изящното перо” (2024 г.). През 2023 г. е наградена с грамота и почетен сребърен знак с печата на Симеон Велики от Министерството на културата на република България за приноса й в националната книжовна култура.