Новият Атлас

Новият Атлас

“Единственото нещо, от което се нуждае
злото, е добрите хора да не правят нищо.”
Едмънд Бърк

Когато светът се задъхва от ярост,
раздираща бясно земната гръд,
когато човешкият род подивял е
и се лута по пътя – без път...
Когато бълва жарава Земята,
примесена с човешката кръв,
когато безумци печалби пресмятат
и в надпревара са кой да е пръв...
Тогава? Ще дойде вълната от хора
и земята ще се нагъне от гняв,
пирамидите от лъжи ще събарят
и пясъчни кули на стария свят.
Кой казва, че злото е вечно на власт,
че е забравена оная, родна Итака?
Раменете гордо изправя Атлас,
повярвал, че Земята отдавна го чака.
Ще сече яростно гнилите клони
на дървото земно, родило живот,
ще просветлява надалеч небосклона
и мъдро ще сочи към бъдното брод.
Преродена, ще засияе Земята
със синята мантия на мирно небе,
ще търчи след облаци щурият вятър –
едно непослушно и волно дете.