Адажио

Адажио

Ех, тази музика на Албинони...
В душата ти простенва струна
и сякаш бял прашец се рони
над рози в грейнала градина.
И напоителен дъждец от ноти...
Вали ефирно – шепот нежен –
под него дъх поема си Живота,
че път го чака – път безбрежен...
И знаеш – няма стръмнина, която
духа ти може да прекърши
разстилат се копринени полета
и нейде в хоризонта свършват.
И с диригентска палка пак Съдбата
в душата пластове размества,
разперва птица в теб крилата,
заслушана в небесна меса.