Всеки, чиито изяви стигнат до публична известност, може да бъде основание за разсъждения в една или друга посока с едно или друго анонсирано съдържание. В този смисъл, могат да бъдат третирани и тук изложените, макар и лаконично, т.е. в пестеливи щрихи, мисли.
Новата белетристична книга на Милка Иванова е донякъде юбилейна, затова има и антологичен характер – обединява разкази от предишните й сборници „Черна кръв“, „Пътят на мравките“ и „Приятелят на дон Пабло“ в редактиран вариант, както и нови текстове...
През 2014 г. писах кратки думи за „Стихове от розариума“ на Роза Боянова. Днес с удоволствие ще поговоря и за новата й стихосбирка „Обратна гравитация“, излязла в издателството на Бургаска писателска общност съвсем скоро...
Лично за мен, едно от литературните събития на отминалата 2017 година е книгата на Митко Новков „От Мърквичка до Минотавъра”. Плътният сборник с есета представлява едно интересно пътуване с ясно обозначени начална (Мърквичка) и крайна гара (Андрей Даниел), но с множество спирки на неочаквани и интересни места...
Изследването „Сатанизъм unlimited. Самоунищожението на бялата раса“ е първа самостоятелна книга на Иван Спирдонов, ако изключим съавторството му в книгата с още по-интригуващо заглавие „Дефицит от ключово знание за реиндустриализация в икономиката на знанието“ от 2014 г...
Вера Миланова е един от младите съвременни автори, чийто поглед е насочен към факти от живота на обикновения житейски страдалец, принуден да битува в сивото еднообразно ежедневие, което по стечение на обстоятелствата е лишено от каквато и да било пъстрота и креативност. В “Ера на маргинализация” Вие, които прелиствате тези страници, ще видите не нещо друго, а самата реалност – тази, която прегази инстинкта за морална градация.
Морето ражда в творческите дарования разни асоциации: за бунт и хармония, интимна съпричастност, философски търсения, словесни пейзажи, трудова битност и какво ли още не. И, както неведнъж сме отбелязвали, почти няма български автор, който при среща със синия феномен да не остави римуван спомен, пътни наброски, импресия, или разказ.
Препрочитам стиховете на рано отишлия си от този свят Реджеб (1934–1976) и неволно се питам на кой бряг днес би била поезията му. Защото у нас етнически брегове много, а общ български, като обетована човешка земя – ни един. И какво би написал, ако бе свидетел на държава, която не би могъл да си представи. Щеше ли да се роди отново неговото “България”?
Не са много авторките в българската литература, обвързали трайно дарованието си с маринистичната тематика. Сред всички можем да откроим Багряна, Дора Габе, Анна Каменова, Мария Грубешлиева – Балина, Яна Язова, Паулина Станчева... Надя Кехлибарева...
