Изследването „Сатанизъм unlimited. Самоунищожението на бялата раса“ е първа самостоятелна книга на Иван Спирдонов, ако изключим съавторството му в книгата с още по-интригуващо заглавие „Дефицит от ключово знание за реиндустриализация в икономиката на знанието“ от 2014 г...
Вера Миланова е един от младите съвременни автори, чийто поглед е насочен към факти от живота на обикновения житейски страдалец, принуден да битува в сивото еднообразно ежедневие, което по стечение на обстоятелствата е лишено от каквато и да било пъстрота и креативност. В “Ера на маргинализация” Вие, които прелиствате тези страници, ще видите не нещо друго, а самата реалност – тази, която прегази инстинкта за морална градация.
Морето ражда в творческите дарования разни асоциации: за бунт и хармония, интимна съпричастност, философски търсения, словесни пейзажи, трудова битност и какво ли още не. И, както неведнъж сме отбелязвали, почти няма български автор, който при среща със синия феномен да не остави римуван спомен, пътни наброски, импресия, или разказ.
Препрочитам стиховете на рано отишлия си от този свят Реджеб (1934–1976) и неволно се питам на кой бряг днес би била поезията му. Защото у нас етнически брегове много, а общ български, като обетована човешка земя – ни един. И какво би написал, ако бе свидетел на държава, която не би могъл да си представи. Щеше ли да се роди отново неговото “България”?
Не са много авторките в българската литература, обвързали трайно дарованието си с маринистичната тематика. Сред всички можем да откроим Багряна, Дора Габе, Анна Каменова, Мария Грубешлиева – Балина, Яна Язова, Паулина Станчева... Надя Кехлибарева...
Това е една книга на педагог-математик, написана епистоларно – под формата на писма до бивши нейни възпитаници. Жанрово бихме я включили в широкия регистър от книги за успеха, книги, в които основна тема е личностното развитие и постигането на успех в живота и бизнеса, на щастие.
Неговата поезия пазят в сърцето си стихосбирките “Отсам брега” и “За да има море”. А “Отсам и отвъд” – избрано, 2001 г. стана факт, когато авторът бе отплавал далеч в безвремието. Познавахме се, без да бъдем близки. Но лириката му е достатъчна да ме убеди, че поетът не е умрял, както не може да умре и любимото му море...
Ваньо Вълчев за поетичната книга на Динко Динков “Непоискани дълбини”. Анализ на поезията на Динко Динков, прочетен на премиерата на книгата, на 20 ноември 2017 г. в Дом на писателя – Бургас.
