Рецензии

В галерията от български и бургаски автори - спомен, той заема скромно място. Имаше завидно положение в обществото, на което бе в услуга. Вместо да се наслаждава на административни възможности и да издава книга подир книга. Роден журналист и по ирония на съдбата - временно “идеологически” работник в партийните структури, Стойчо Гоцев до края остана бялата лястовица, отричаща традиционализма.

Неговата поява в българската поезия е отбелязана с идеологическите изисквания на периода между 50-те и 60-те г. на ХХ век. Иначе не може и да бъде. Сменената политическа картина у нас поставя пред творците необходимостта да впрегнат дарованията си в канавата на политизацията, шлифованата историческа “достоверност” и удобни лирически герои. В противен случай се обричат на забрава преди да се появят пред широка читателска публика.

Тези диалози, (пре)прочити и размишления са в периметъра на вдълбоченото четене, както на избраните литературни творби, така и на литературно-критическите им интерпретации. Разгледани са автори и книги, които отключват цели блокове от естетическия опит и литературната история, какъвто е да речем разказът “Лазар и Исус” от Емилиян Станев, сдвоен с “Време на чудеса” на Борислав Пекич.

Новата книга на Иван Сухиванов “Нямо кино” е идея за обостряне на сетивата. Защо “нямо” – очевидно при липсата на звук, изобразяването на динамиката, посланието трябва да бъде в по-концентриран вид визуално-жестикурационно сгъстено и разнообразно, за да компенсира отсъствието на една от комплексните страни на езика в потока на знаците, които са тъканта на една творба.