Ерата на маргинализация на Вера Миланова

Ерата на маргинализация на Вера Миланова

Вера Миланова е един от младите съвременни автори, чийто поглед е насочен към факти от живота на обикновения житейски страдалец, принуден да битува в сивото еднообразно ежедневие, което по стечение на обстоятелствата е лишено от каквато и да било пъстрота и креативност. В “Ера на маргинализация” Вие, които прелиствате тези страници, ще видите не нещо друго, а самата реалност – тази, която прегази инстинкта за морална градация.

Всички ставаме свидетели на пороците, завладяващи поколенията. Самата авторка посочва времето, в което живее, като време, въздигащо хора, отричащи значимостта на духовното, моралното и естетическото преобръщане на съзнанието. Още във времето след 1878 г. авторите започват да съзряват упадъка на съвременниците си, упадък, който принизява ролята на добротата и културата, като основни градители на здравата нация. Тези добродетели постепенно се заменят от мисълта за хляба
... че живеем по за хляба като работници спортисти,
а на културата – тояга.

Основните убийци на човешката чувствителност, които положиха “черната си ръка” върху очите на здравомислещия човек са тероризмът, религиозната анархия и политическата мерзост. Но тероризмът има и много по-страшно проявление от това, което знаем от медиите – терор се налага и над ума на народа. Биват обезглавени светлите надежди, биват пленени воляте и стремежите, биват разстреляни усилията и великите дела.

Какво означава маргинализация? Това е отнемане на човешки права от отделния индивид и изтласкването му в “покрайнините” на социума. Отнемане на правото на мнение, отнемане на правото да се развиваш, отнемане на правото да твориш.

Да не забравяме и въпроса за така необходимите пари. Късчетата хартия, които разцепиха колектива и дадоха на едни всичко, но на други отнеха и малкото, което имат. Съвременният човек се зароби в стремежа си да има предимствата, които носят парите.

Естествените нужди се влияят
от репутацията,
прогреса и успеха.

Можем да кажем, че парите не са най-важното, но защо толкова силно ги искаме, защо ги обикнахме така силно? Не е грешно да имаш, грешно е да забравиш превъзходството на любовта пред парата, защото хартията гори, губи се, но любовта е тази, която прави живота велик – Любов – най-висшата сила! Любовта е здраво свързана със съвестта, а съвестта стои далеч от интригата.

... ако се не толерира думата – “интрига”,
парите биха били само добрина.

Но докато не се види разликата между съвест и интрига, парите остават една от злините, тровещи обществото.

... а поради некотиране на личността,
посредством несправедливостта –
парите са най-голямата злина,
измислена от хората...

Обществото само по себе си е перла, но носена в кърпен джоб, тя остава скрита зад зле зашитата кръпка.

Освен общественото си проявление, бездуховността на нацията се изявява и в най-висшата институция – семейството. Защо скъсахме веригата на традицията? Защо се отрекохме от привичките и порядките на предците си? Защо за­бра­вихме битието им? Това са все въпроси, с които ще ни се покаже, че всъщност прогрес няма!

Така и сватбите са просто ритуал
за човека към любовта претръпнал.
А щом е сватбата мечта за ритуал,
не е, което трябва:
едно вълшебство ценно,
основаващо семейството безценно.

Тези дни Истанбулската конвенция зае челно място сред темите от деня. Вера Миланова споделя виждането си за хората, като казва, че приема човека такъв, какъвто е, зачита правата му и застава зад правото на човека да получи уважение.

Приемам те, какъвто си.
Със закон подкрепям правата
на индивидуалността на личността,
за да имат права всички хора по света,
за да няма сексуално уличаване,
а право на доверие без бранене,
право на избор и уважение... 

Времето, в което живеем, е осеяно с технологичен напредък, но направи ли ни това Хора? Истинският човек все още е жив и само чака да го повикаме!

---------------
Вера Миланова, “Ера на маргинализация”, изд. Либра Скорп, 2018.
---------------