Рецензии

Да, винаги е трудно да споделиш спонтанната сладост от срещата с добрата поезия… особено, ако се напъваш да го правиш с литературоведски инструментариум. Затова най-адекватно в случая е, да цитирам силните места на стихосбирката, както я е подредила Бина Калс. А тя звучи единно, но не поради някаква из/кусурена завера, а поради силния темперамент, който излъчват стиховете й, т.е. има стил в цялата работа.

Книгата на Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина Стоева “Деркоските български села. село Имрихор. Тракийска летопис. Сборник” респектира още от пръв поглед. Тя е солидна по обем (450 страници) и с впечатляващо полиграфично оформление.

Явлението “Петя Дубарова” (1962-1979 г.) е уникално в българската литература – и би било такова във всяка една литература. С изключение на някои детски творби, написани във възрастта от 10 до 13 години, Дубарова, по време на кратката си литературна кариера, създава поезия, която носи отличителните белези на огромен талант.

“Тънка книжка” на Екатерина Йосифова е 11-та поред стихосбирка на една от най-нежните български поетеси. Композирана в два несъответни в количествено отношение цикъла, стихосбирката на Йосифова още с първия досег разкрива  нежна и изчистена до субтилен лаконизъм чувствителност, но едновременно с това и своеобразна устойчивост, разпознаваема чрез усещането за дискретно, ненатрапващо се битие на изисканата поезия.