Четирима балкански класици за крепостите и смисъла на историята

Четирима балкански класици за крепостите и смисъла на историята

Първата книга на Марина Владева “Мостове и крепости на смисъла. Литературнокритически статии и интерпретации на южнославянския роман от ХХ в.” е впечатляващ опит за диалог между културите на Балканите.

Структурирането й като сборник има своите вътрешносмислови основания и връзки и я превръща в силно заредено културологично поле.

Интересното в нея е, че от страна на българската словесност застава един стожерен писател – Емилиян Станев, а в ролята на „опоненти” са трима негови западни събратя, представители на литературата в бивша Югославия – Иво Андрич, Меша Селимович и Милош Църнянски. Автор от ранга на Ем. Станев може да издържи на подобно изпитание, защото богатото му по обем и тематика творчество е катализатор на българските визии за настояще и минало, човешко и божествено (природно и иноприродно).

М. Владева открива множество пресечни точки между родната литература и тази на нашите балкански съседи. Както и ключови топоси като моста, пътя и крепостта. Оттук и интересът на авторката към динамичните стереотипи в повествованието, както и към балканските представи за модерно и традиционно, стоическо и революционно, еволюционно и консервативно.

Книгата търси знаците на културните и мултикултурните връзки в пренаселената от етноси територия на Балканите. Онова, което ни свързва, и което ни разделя е част от големия балкански сюжет за премеждията и оцеляването на народи с близка литературна и историческа съдба. М. Владева има сетива за детайла и неговите функционални характеристики. В нейните текстове анализационните усилия завършват с интригуващи вглеждания отвъд хоризонта на текста – там, където авторовото въображение и посланията на предходниците се срещат, постигайки уникалния образ на метафизичната цялост. Заедно с това М. Владева открива своите интерпретационни кодове при разшифроването на екзистенциалната драма на героя, опитващ се да преодолее самотата и личното си страдание, за да постигне истината за себе си и да се докосне до Бога. Поначало опитите за премерване на силите с най-тежкото въоръжение на литературата, какъвто се явява романът, предполага младенческо безразсъдство или доказани в професионално отношение амбиции.

Струва ми се, че при М. Владева са налице и двете. Но като че ли повече от всичко е творческата й мотивираност, желанието да пребивава в различни културни пространства, за да съпреживее драмата и перипетиите на кръстопътния човек, наследник на аргонавтите и Одисей. Да, нашите земи са люлка на древни митове, залегнали във фундамента на европейската цивилизация.

В този смисъл символиката на модерните балкански литератури е част от огромно енергийно поле на Европа. В него се пишат близки по смисъл и съдържание разкази. М. Владева обаче се е заела с амбициозната и нелека задача да открие нюансите, да сговори не само изначално близките, но и откровено различните визии. Въпреки своята родственост, културата на българи, сърби, босненци и хървати има своите индивидуални особености. Ето защо историософските разпознавания на миналото в лицето не само на науката, но и на представителите на изкуството, в частност на литературата, винаги са предизвиквали основателен интерес.

В случая не става дума за конфронтиращи тълкувания на исторически факти, а за дълбоко преживяна картина за свят, за пропадания в бездната на колективния и индивидуалния опит, която кара писателите да „дописват” историята, т.е. да я моделират с оглед на видимите и невидимите знаци – на лидерите и обикновените хора, на летописно означените водачи и на редниците без имена. Именувайки анонимните творители на епохите, писателите поемат отговорността по вторичното сътворяване на времето и често то е най-красноречивият учител на народите.

Срещата на Ем. Станев с тримата писатели от западното землище на Балканите в Мостове и крепости на смисъла е среща на диалогизиращи идеи и многозначителни разминавания с посредничеството на автора М. Владева. При това продиктувана от законите на толерантността, на отличното познаване на различните литератури и с неприкрито желание да се отвоюва собствена критическа територия. Авторката успешно строи литературоведските си мостове и крепости върху кръстопътната земя на няколко балкански литератури. Гради първите си критически сюжети около героите на четирима големи писатели, без които днес трудно бихме си представили културата на Балканите, а и на Европа като цяло.

Това е обещаващ и задължаващ дебют. Убеден съм, че е и достатъчно красноречив, за да се превърне в достойно и запомнящо се начало.

---------------

Марина Владева Йорданова. Мостове и крепости на смисъла. Литературнокритически статии и интерпретации на южнославянския роман от ХХ век. Кахул. 2012 г. 126 с.