Най-накрая

Най-накрая

Хрупкат жълтите алеи.
Мръква край морето пак.
А водата зеленее,
стиска този тъжен бряг.

Ето: вятърът ми шепне –
в него стене твоят глас.
Срещна ли момиче – трепвам,
тебе търся в него аз.

И въздишам, и се взирам
в непознатите лица...
Най-накрая те намирам
там, до нашата липа.

И ръцете ни се спускат,
опознати и добри.
Най-накрая слети устни
ще ни топлят до зори.

А листата есенеят,
вятърът през тях звънти.
Чувам твоят глас как пее.
Най-накрая с мен си ти!

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------