На Христо Фотев
Да се завърнеш във Бургас –
забравил отпътуващите влакове,
към тунела на миналото устремен
сред сияние на перлени черупки
(сън на мидите за съвършенство),
отново млад, красив, неправдоподобен,
по пясък от безвремие вървящ
към единствената завършеност –
на вълните и на мъртвите поети.
Да се завърнеш във Бургас,
да си сред чайките, които викат
към паметта на гларусите за море,
разпънал слънчева пътека
над целия измислен град...
Да се завърнеш във Бургас
с размах величествен, кармичен,
прощаващ, влюбен и епичен –
отново жив,
отново автентичен,
не паметник статичен,
а дух животворящ
за още неродените поети...
Ти целият си във Бургас
и винаги, завинаги
завърнал се...
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------