Катерина Стойкова-Клемър: С проекта “Любовно писмо към света” се надяваме да засадим семената на много нови приятелства

Петима американски творци се обясняват в любов към света със своето творчество – фотографии, татуировки, стихове, разкази. Двама от тях – Кремена Тодорова и Кърт Гьоди са запечатали антипода на американската мечта в колекцията си “Захвърлен: САЩ”. Дали виждат подобен аналог и в България, с какво ги пленява и изненадва България ще разберем на срещата с американските творци на 7 септември от 18 часа в галерия “Богориди”. Заповядайте!

Роза МАКСИМОВА

------------------

Катерина Стойкова-Клемър: С проекта “Любовно писмо към света” се надяваме да засадим семената на много нови приятелства.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Катя, разкажи ни за световния проект “Любовно писмо към света” – каква е целта му, какво е посланието му?

– Проектът е създаден от Кремена Тодорова и Кърт Гьоди, професори в Трансилвания Юниверсити в Лексингтън, Кентъки. По своята същност “Любовно писмо към света” е творческо начинание, чиято цел е да създаде световна общност от хора, обединена от поезия, татуировки, фотография и музика. Сред морето от омраза, предразсъдъци и насилие тази общност предлага приемане и любов. Хората, които избират да се присъединят към нея, избират фраза от поемата на Франк Екс Уокър “Обяснение в любов към света” и татуират тази фраза върху тялото си. После пращат снимка на своята татуировка.

– А проектът “Любовно писмо към България”?

– Пет американски творци идват на културно-туристическо пътешествие през България. Двама от тях – Кърт Гьоди и Кремена Тодорова – са визуални артисти, другите три – Алис Ковингтън, Даян Тимъринг и Джанет Шнайдър – са писатели на романи и кратки разкази. Организирали сме срещи със сродни души из България, и се надяваме да засадим семената на много нови приятелства. Две от срещите (в Троян на 5 септември и в Бургас на 7 септември) са по-официални – изложби на фотографии на татуировки, както и среща-разговор с всички гости. Надяваме се по време на срещата да споделим впечатления от пътешествията и срещите си. Очакваме хора от България с татуировки на български да присъстват като специални гости. Нарекохме тези срещи “Любовно писмо към България” като поклон към проекта на Кърт и Кремена, а също и да зададе тона на срещите. Бих искала това пътуване да донесе положителни емоции на всички свързани с него.

Също имаме планове периодично всеки от нас да изпраща по една любима снимка от България заедно с няколко изречения относно какво му е направило най-силно впечатление през този ден. Работим с медиен партньор и се надяваме тези репортажи да са достъпни онлайн за хората, които искат да следят нашето пътуване.

– Какви са впечатленията на американските творци от България? За първи път ли са тук? Как се чувстват у нас? Кои места посетиха преди да дойдат в Бургас”?

– Освен Кремена, която е родена и израсла в Стара Загора, всички останали са американци и идват в България за първи път. Много се вълнуват, аз също се вълнувам и се надявам да си прекарат добре.

– Кърт Гьоди и Кремена Тодорова представят американската мечта наобратно в колекцията си от фотографии “Захвърлен: САЩ”. Пътувайки из България, намират ли български аналог на образите в тяхната колекция?

– Това е чудесен въпрос да се зададе на живо по време на срещата в Бургас

– Кажи ни още нещо за участниците...

– Кърт Гьоди и Кремена Тодорова запечатват образи от периферията на американската култура, там където е царството на травестити, бракувани автобуси и табели на изоставени мотели. Те пътуват до Лос Анджелис, Индианополис, Ню Орлийнс, Сан Антонио и Портланд да фотографират хората, които живеят близо до автобусите и фотьойлите, захвърлени в покрайнините на тези градове. Колекцията от образи, която е резултат от тези пътувания, представлява едно несвърващо произведение на изкуството – ЗАХВЪРЛЕН: САЩ. С “Проекта за татуировки Лексингтън” – публична артизява, в която думите на стихотворения се слагат като постоянни татуировки върху телата на 253 жители на Лексингтън – Кърт и Кремена основават глобално движение, обединяващо хората с еднакви татуировки, направени по едно и също време. “Любовни писма до света” е тяхната последна серия от проекти с татуировки. А най-последната им творба е “Отучи се от страха и омразата”. Тя приканва всеки да се отучи да се страхува и да вярва на предразсъдъци, като сътвори временни произведения на изкуството, които да включват съучастие. Кърт и Кремена са излагали свои общи творби в Воулдър, Индианополис, Лексингтън, Луивил, Онеонта, Сан Антонио и Венис Бийч.

Освен писател, Дайан Тимъринг е съосновател на “ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ” и вицепрезидент по църковна юрисдикция и политиката на здравеопазването. Също така, тя е сертифицирана помощник медицинска сестра. Дайан е наречена от “Медикъл Нюз” както лидер в здравеопазването, така и един от “20 най-важни хора в здравеопазването за 2015”; избрана е във Финансовия комитет на Американската здравна организация. През 2009 тя издаде в съавторство с Е. Джозеф Стейър (президент и СЕО в ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ) първата си документална книга, озаглавена “Моят Бог! Нашият Бог!” и се надява да издаде своята първа художествена книга “Луната настойник” през 2016.

А.Л.А. Ковингтън притежава магистърска степен по литература от университета в Сполдинг. Нейни разкази са публикувани във “Флеър”, “Флаглър Ривю”, списанието “Туистед Вайн Литерари Артс”, “Декларейшън”, “Екуилибристс”, в антологията “Уумънс Уърк”, а в “Делмарва Ривю” са публикувани нейни документални творби. Родена във Вирджиния, тя учи литература и творческо писане в университета във Вирджиния и право в университета Джорджтаун. Има юридическа практика във Вашингтон, ОК, но живее и пише в Ветесда, Мериленд.

Джанет Шнайдър защитава магистърската си степен по литература в университета в Сполдинг през 2013 и оттогава нейните разкази са спечелили Наградата на името на Джон Гарднър за проза, трета награда в Конкурса за разказ на Стоунслад Къректив, 2015, поощрение в Конкурса за художествена литература и есе на Том Хауърд / Джон Х. Рийд, 2015, изборът на редактора в Пуулд Инк: празникът на писателите победители от северно Колорадо, 2014. Тя има публикации в още няколко печатни и он-лайн литературни списания, координира местни четения и писателски сбирки. От десет години тя обучава ученици от гимназиите в творческо писане.

Американските гости са придружени от две български поетеси – Катерина Стойкова-Клемър и Златна Костова, които са и техни гидове през това пътуване.

Златна Костова е журналист, преводач, поет и преподавател. Автор на предавания за Радио “Свободна Европа” и БНР, и видеоинтервюта за БТА. Превела е стотици филми и сериали (“Ало! Ало!”, “Фолти Тауърс” “Приятели”, “Женени с деца”). Автор на стихосбирките “Врабче в черупка” (“Дамян Яков”, 2012) и “Отмъстителна поезия” (“Блек Фламинго”, 2016).

Освен на “Как наказва Бог” (ICU, 2014, на български), Катерина Стойкова-Клемър е автор на още четири стихосбирки: The Air around the Butterfly / “Въздухът около пеперудата” (Факел Експрес, 2009, двуезична), The Most(Finishing Line Press, 2010, на английски), “Неделимо число” (Факел Експрес, 2011, на български) и The Porcupine of Mind (Broadstone Books, 2012, на английски). Родена в Бургас, от 1995 живее в САЩ.

– Какво ще им покажеш от Бургас?

– Ще обикаляме из Морската градина, ще отидем на Острова, ще разгледаме музеи. Ще видим птиците на Пода, ще се разходим по “Богориди” и “Александровска”, ще пием кафе в Дома на писателя на ул. “Вола” 1, ще им покажа езерата, и така – докато ни свърши времето!

– Покажи ни в аванс малка част от изложбата или откъси от творбите на участниците в този проект.

– Ето стихотворението от проекта “Любовно писмо към света”.

Обяснение в любов към света

От Франк Екс Уокър
Превод: Катерина Клемър и Невена Дишлиева-Кръстева

Обичам те, свят.
Обичам седемте ти различни лица.
Обичам твоите лековити води,
Обширни и дълбоки.
Обичам връзката ти
Със слънцето и луната
и това, на което тази връзка ни учи
за другарството,
за промяната,
за революцията.
Обичам огледалната повърхност върху пъпа ти,
на чийто фон изпъкват двете ти полукълба
и това ни дава важни уроци
за равновесието,
за отражението,
за намирането на центъра.

Обичам това, че сме
същински малки светове. Че нашето земетресение
за теб е потръпване, твоето кихане –цунами,
лавина, свлачище.

Твоите горещи вълни
наричаме суша.
Някога покри цялото си тяло
с лед, за да се справиш с треската.

Оплакваш всекидневно
отколешното ни невежество,
епичните ни провали и дребнави спорове,
всички наши прегрешения,
водите ти изтичат
и се раждаме отново.

Обичам размаха ти, взаимното ни привличане,
Неустоимия ни тласък един към друг.

За всеки дар, който заграбваме
от утробата ти
ни засипваш с градушка и гръмотевични бури.

Когато създаваме отрови без антидот
и градим паметници на самите себе си,
ни пращаш торнадо и урагани,
за да ни напомниш колко сме малки.

И все пак продължаваш да ни учиш на смирение,
да ни вдъхновяваш и вълнуваш ден след ден
с неподправената си красота.

Опитите си да наподобим гледките ти
дръзваме да наречем изкуство и танц,
музика и поезия,
архитектура и език,
и любов.
Това единствено правим както трябва.

Няма да издържим изпита по човечност
Ако все така не усвояваме уроците
по хармония
и докато не се отучим от страха и омразата.

Благодаря ти, свят, за този
изпит, в който свободно ползваме всички източници,
както и задето все тъй вярваш,
че заслужаваме твоята любов.

Ние, които те обичаме както умеят чернокожи,вече знаем,
че каквото причиняваме на теб,
причиняваме и на себе си...

------------------
(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)
------------------