Никола Ракитин

Никола Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев) е роден на 06 юни 1885 г. в село Лъжене, тогавашна Орханийска околия – дн. село Трудовец, Софийско.

Учи в Ботевград (Орхание) и в София, където се преселват родителите му. Завършва гимназия в София (1903) и славянска филология в Софийския университет  (1908). Работи в Плевен като учител по литература от 1908 до 1933 г. Участва в Първата световна война. Печата от 1906 г. - сп. “Демократически преглед”.

Директор на Военноисторическия музей в Плевен (1932-1934). Наклеветен в злоупотреба с държавни пари и шпионство в полза на Румъния. Обвинителите му са Шулц, Таньо Желев, Георги Петров, Петър Генов и Екатерина Бойчева. Извикан е и в Софийски военен съд на 02 май 1934 г. – обвинен в кражба на вещи от плевенските музеи.

След два опита за самоубийство, Ракитин се самоубива на 02 юни 1934 г., скачайки от влака София-Плевен в тунел №3, до гара Реброво. Русенският военен съд оправдава на 23 ноември 1934 г. моралните убийци на поета.

Автор на книгите: “Под цъфналите вишни” (1909), “Животът може би е сън” (1911), “Беглец” (1914), “Размирни години” (1919), “Преди да съмне” (1920), “От страната на белите лилии” (1921), “Златните нишки” (1921), “Родното село” (1922), “В тишината на далечния град” (1923), “Васил Левски” (1923, в съавторство със Ст. Георгиев), “Жената и морето” (1923), “Мургаш” (1923), “На една струна” (1923), “Освободеният Прометей” (драматична поема, 1923), “Лес” (1924), “Щърчето гняздо” (1924), “Цветя от моите градини” (1925), “Слънчеви люлки” (1926), “Морско лято” (1927), “Зима при Вит” (1928), “Пролет при Вит” (1929), “Дунавски сонети” (1930), ”Цветя от вечната пролет” (1930), “Черноморско лято” (1930), ”Дарове на Балкана” (1932), “Капят листата” (1933), “Русалска поляна” (разкази, 1938), “Черни маниста” (1938), “Избрани стихотворения. Под редакцията на Димитър Пантелеев” (1941), “Съчинения. Кн. 1-2. Под редакцията на Петър Динеков” (1946), “Избрани стихотворения” (1955), “Избрани стихотворения” (1962), “Стихотворения’ (1971). 

Дъщеря му Светла Ракитина оставя “Спомени за моя баща”.