За най-голямото чудо в живота ми

Днес искам да ти споделя, как преди доста време, се случи едно от най-големите чудеса в живота ми, което продължава и до днес. Своето чудо аз видях една февруарска вечер. То ме плени със силата и харизмата, която излъчваше. Тогава все още не знаех, че ще намеря нещо, което да вълнува всеки мой ден. За да бъде по-интересно, ще ти разкажа една приказка:

До брега на една река живеело малко момиче. То нямало приятели въпреки че било заобиколено от много хора. Всеки ден бил еднакъв като предишните. Хората минавали покрай малкото момиче, някои се спирали, казвали по две-три думи и пак продължавали, а малката ни героиня винаги била подминавана. Нея хората гледали странно, защото тя имала занимание, непонятно за останалите.

Докато всички се забавлявали скачайки във водата, боричкайки се в мътилката, момичето стояло на брега и с широко отворени очи очаквала момента, в който водата ще се избистри и тя ще може да види дъното на реката, което било красиво като пролетното небе. Така нашата малка героиня прекарвала часове всеки ден, дори и през горещите нощи тя пак отивала и чакала.

Но един ден си помислила:

– Няма смисъл повече да стоя и да чакам! Никога няма да видя дъното на реката! – и тръгнала да се прибира.

Но точно когато ставала, нещо в реката заблестяло. Въпреки че се страхувала, тя плахо влязла в реката и понечила да го извади.

Когато го погледнала, не могла да повярва на очите си – това било бисер. Щом го занесла вкъщи, не позволявала никой да го види. Всяка нощ спяла с него, всеки ден го носела в скъсаното джобче на рокличката си и го пазела да не би да изпадне от него.

Но един ден станало чудо – бисерът се превърнал в красив бял гълъб, който неотлъчно бил с нея, на нейното рамо и не и позволявал да се чувства самотна.

Ала най-красивото нещо, което той направил за нея било, че и позволил да види красивото дъно на реката, което тя така силно желаела!

П.П. Моето чудо, моят бисер, моят бял гълъб – това си ти, любов моя!