Уморих се от голи дървета

* * *

Уморих се от голи дървета.
Уморих се от дъжда тъй студен.
Уморих се от вятъра режещ,
въздуха или другото в мен.
Уморих се от фалшиви усмивки.
От думи не значещи нищо, но казани просто така.
Уморих се от тези уж топли обвивки – прегръдки, просто допир
на две случайно срещнати тела.
Уморих се да крия сълзите, да чакам да остана сама за да потекат.
Аз искам сърце, което не ми дава да плача, а не да ми казват – ще мине!
Силните плачат сами във нощта!
А денем крият сълзите. И маската клоунска слагат и грим.
Уморих се по този сценарии аз да играя.
Не искам аз някаква роля на живота предлагащ ми филм.
Уморих се да крия чувства, емоции, думи от страх, за да не ме наранят.
Душата на показ излагам без жал, но тя не продава се!
Не ми слагайте вие цена!
Когато всички бури отминат,
когато изтриеш свойте сълзи,
когато умората от живота надвиеш,
тогава никой не ще може теб да нарани.
Тогава започва живота.
Тук и сега!
И дишаш отново с пълни гърди!
И пееш, дори до лудост пак ще обичаш.
Зарастват пречупените твои крила и политаш отново сега във висините.
Тогава разголваш без страх свойта душа.
Защото когато летял си веднъж със орлите,
разбираш колко малък всъщност е света.
Свят във простора небесен,
дето няма умора, ни фалш, дето няма дори суета.
Там на воля можеш ти да си себе си.
И летиш със зараснали вече крила.
Там, дето може до теб да политнат
само хора с чисти сърца.

Умори ли се?