Безкрайна сивота
Опитах се да бъда себе си,
опитах се дори да подражавам,
опитах всичко
и изгубих себе си,
потънах в сивото, и полудявам.
Душата си разкривах,
дори пред непознати
и търсех нещо,
но нищо не намирах,
а само думи до болка познати.
Очаквах знак
или небето да ми проговори,
а може би очаквах чудо
или вълшебство с приказни герои.
Объркано съзнание
и мисли в мъгла,
и потъвам пак,
обгърната в мълчание
в една безкрайна, тиха сивота.