Врачански камък
В онези години аз нямах
тъй неразгадани чудеса:
наричаха го Врачански камък,
а толкоз приличаше на сълза,
изтекла от окото на Балкана,
в други, отколешни времена,
вечер светла – от залез огряна,
заран тъмна – от светлина;
земя и небо разполовила,
по България тя пропълзя,
сълза-възмездие, сълза-закрила,
Ботьова страшна сълза;
сълза, стаила и лед, и пламък,
свят неразбулен – и гневен, и мил.
Врачански камък, Врачански камък,
от какво си се вкаменил?