Пия

Пия

Не пил от векове, аз пия.
Пиянството ми спомена възражда.
Аз пия, за да се събудя.
Пиян съм от надежди и очакване добро.
Очакването ражда светлина.
А светлината пътя ми посочва.
По този път аз тръгвам в утринта.
А утрото е толкова уханно.
Разлиства се напред денят.
Денят е дълъг, озарен, сияен.
Но зная, идва вечерта.
Надвечер с леката умора
навярно идва мъдростта...
А мъдър е навярно този,
който навреме се събуди
и без остатък раздаде каквото има.